Цанка празнува на Стефановден, двайсет и седми декември — третия коледен ден, когато масата вече е сложена. Имен ден без организация: трапезата тече от Рождество, а именичката само сяда на нея.
Стефановден на двайсет и седми декември е третият коледен ден и за Цанка това означава имен ден, кацнал върху вече сложена маса. Официалните празнични дни свършват на двайсет и шести, но трапезата не се разчиства с календара — коледното печено още не е свършило, гостите са в града, а именичката просто се включва в нещо, което тече от два дни.
Самото име е гальовна, съкратена форма, чийто произход не е еднозначен. Най-често Цанка се извежда от Станка или Стоянка, а през Станка се закача за Стефан — оттам и мястото ѝ на двайсет и седми декември; понякога я връзват и с Цветанка. Съвсем наблизо стои и по-късата Цана — същият корен, същият имен ден. Наставката „-ка“ е умалителната част, миловидното окончание; за точното значение обаче източниците не се разбират, така че тук е по-честно да се каже произход, отколкото да се измисли превод.
Поводът е Свети Стефан Първомъченик — първият християнски мъченик, убит с камъни в Йерусалим около трийсет и пета година. Църквата не случайно го поставя веднага след Рождество: радостта от раждането и цената на вярата стоят гръб до гръб в календара. За Цанка връзката е косвена, минава през Станка и Стефан, но точно тя качва едно женско име на празник, който по спомен е мъжки.
Народната част е скромна и практична. Семейството сяда на празнична трапеза, а наздравицата е за здравето — на стопанина, на децата, на всички, доживели третия коледен ден в прилична форма. Готви се малко, а се претопля много; вчерашната наздравица само сменя повода — на двайсет и шести за Богородица, на двайсет и седми за Стефан и за всяка Цанка на масата. Няма сложен ритуал и няма реквизит; има маса, роднини и повод, който не иска нищо повече от присъствие.
В кючешкия прочит Стефановден е денят, в който празничната инерция работи за именичката. Цанка не организира нищо — масата е сложена от завчера, компанията е налице, а поводът е просто продължение на започнатото веселие. Кючекът е за момента, в който коледната умора и празничният кураж се срещат и вторият надделява.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за компанията, която на третия коледен ден вече не помни кой кога е дошъл и няма намерение да си тръгва. Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е за именичката на масата — ако Стефан носи венеца в значението си, Цанка си взема короната за вечерта. Кали — Медовина е за бавната наздравица за здравето, точно каквато иска денят. И трите заедно обрамчват празник без програма: компания, коронована именичка и една чаша за здраве.
Стефановден се влива в седмицата между Коледа и Нова година и няма ясен край — Цанка просто се носи по течението, от трапеза на трапеза. Камъните останаха в историята; масата остана сложена; кючекът изпрати именичката през третия ден на неспирната коледна седмица.
Пожелания
Произходът ти е дискусионен — може да си от Станка, от Стоянка, а някои казват от Цветанка; учените вдигат рамене, а ти въпреки това сядаш начело без документ за самоличност.
Празнуваш на заем — през Станка стигаш до Стефан и оттам до двайсет и седми; цяла верижка, само за да имаш повод да не готвиш.
Празникът по спомен е мъжки — Стефановден звучи като ден за Стефановци. Ти го присвояваш за женското „Цанка“ и никой не оспорва: на трета поред трапеза въпросите за пола на повода отдавна са затворени.
Наставката „-ка“ е цялата сигурност в името ти — миловидно окончание върху произход, за който никой не е сигурен.