Стоянка няма свой светец, затова празнува имен ден на Стефановден — двайсет и седми декември, третия коледен ден. Официалните празници тъкмо минаха, а трапезата е сложена от Коледа, така че не ти се налага да я организираш.
Стефановден на двайсет и седми декември е третият коледен ден, но Стоянка го празнува на заем. Свой светец тя няма — името ѝ не тръгва от никаква църковна биография, а от един глагол, така че календарът просто я слага на най-близкия голям празник и ѝ казва да сяда на трапезата. Двайсет и седми е последният от тридневната коледна върволица; официалните почивни дни тъкмо изтекоха, но масата е сложена от два дни, гостите са още в града, а Стоянка се включва в купон, който вече върви.
Името идва от мъжкото Стоян, а то — право от глагола „стоя“. Стоянка не значи венец или корона; значи „да стои, да остане, да я има“. Това е пожелателно име, заклинание, увито около едно новородено: родителите не описват детето, а му поръчват да оцелее. Значението се чете като здраве, устойчивост и дълголетие — цяла молба, свита в три срички.
Светецът на деня е свети Стефан Първомъченик — първият християнски мъченик, убит с камъни в Йерусалим около трийсет и пета година. Църквата не случайно го поставя веднага след Рождество: радостта от раждането и цената на вярата стоят гръб до гръб в календара. Иронията е чисто българска — име, което буквално моли „остани жив“, кацнало върху деня на човек, който не остана. Стоянка носи този контраст, без някога да го е искала.
В народната сметка името е било лекарство. Давали са го на деца в семейства, където предишните не са доживявали — Стоян, Стоянка, за да „стои“ бебето на този свят и да устои на болестите. Кръщаването е било вид магия за оцеляване: не се лекува тялото, а се преговаря с късмета през едно име. Днес звучи като суеверие; тогава е било единствената достъпна застраховка.
В кючешкия прочит Стефановден на Стоянка е денят, в който заклинанието се оказва проработило. Ето я — жива, на третата поред трапеза, доказателство, че народната магия е издържала проверката на времето. Няма нужда да организира нищо: масата стои от Рождество, роднините са налице, а самото ѝ име през цялото време е било за точно това — да стои. Кючекът е за момента, в който едно пожелание за оцеляване се превръща в повод за наздравица.
Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е за жената, която стои непоклатимо на своето и не мърда, каквото и да ѝ поднесат. Сашо Роман — 7 дена 7 нощи е за издръжливостта на самия празник — коледната седмица, която не спира преди Нова година. Кали — Медовина е за наздравицата за здравето и дълголетието, които името на Стоянка е пожелавало от самото начало. И трите заедно обрамчват един ден, в който да оцелееш е било целта, а да празнуваш — наградата.
Стоянка празнува на заем от Стефан, но празникът ѝ приляга: това е ден за онези, които просто са останали. Камъните — в историята; глаголът — в името; кючекът изпраща Стоянка през третия коледен ден, точно както името ѝ поръча.
Пожелания
Преди да има участъков лекар, е имало име: кръщавали са те „Стоянка“, за да оздравееш по документ, не по рецепта. Народната медицина е работела на принципа на добрата дума.
Кръщавали са с това име, когато детската смъртност е била част от домашния календар; ти седиш на третата коледна трапеза жива — значи баба ти е спечелила спора със статистиката.
Честваш паметта на човек, убит с камъни, с име, което е една дълга молба да останеш жива — съчетание, което само българският календар подрежда, без да му мигне окото.
Не се лекувало тялото, а се преговаряло с късмета през едно име; днес същата сделка ти носи само наздравица и стоплена баница.