Стефани празнува на Стефановден, двайсет и седми декември — третият и последен ден на коледния блок. Трапезата вече е сложена от два дни, така че подготовка почти не се иска.
Стефани празнува на двайсет и седми декември — Стефановден, третият и последен ден от коледния блок. Празничните дни свършват официално на двайсет и шести, но трапезата от Рождество още стои, гостите още са в града, и Стефани се включва във веселие, което върви вече три дни. На този трети ден хладилникът вече е пълен с остатъци, а телевизорът върви на заден фон — Стефани просто слага името си върху вечер, която иначе щеше да мине и без нея.
Името идва от гръцката дума стефанос — „венец“ или „корона“. Стефани е женската му форма, влязла масово в България през последните десетилетия, докато Стефания, Стефка и Стефана носят същия корен по-отдавна. Значението е царствено: короната, наградата, овенчаната. За едно съвременно име това е рядко ясен произход — без спорове и без мъгла.
Поводът е Свети Стефан Първомъченик — първият християнски мъченик, убит с камъни в Йерусалим около трийсет и пета година. Църквата не случайно го поставя веднага след Рождество: радостта от раждането и цената на вярата стоят гръб до гръб в календара. Носителката на короната в името празнува деня на човек, чиято корона беше мъченическа. Съвпадението е тежко, но малцина се замислят над него на третата поред трапеза.
На Стефановден семейството се събира и пие за здравето на стопанина и децата — трапезата гледа навътре, към къщата, не към държавен ритуал. На имен ден в България се ходи без покана: вратата стои отворена, и който намине, сяда на масата. За Стефани това значи, че освен готовата трапеза, е наследила и списък с гости, които не е канила лично. Денят е по-скоро инерция, отколкото сценарий, и това е цялата ѝ работа по празника.
В кючешкия прочит Стефановден е денят, в който празничната инерция работи в полза на именницата. Няма какво да организира — масата е сложена, роднините са налице, а поводът е просто продължение на веселието. Кючекът е за момента, в който коледната умора и празничният кураж се срещат, и вторият печели с малко.
Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е за короната, скрита в самото име — песента просто я обявява на глас. Кали — Медовина е за наздравицата, за момента, в който чашите тръгват в кръг около масата. Ивана — Шампанско и Сълзи е за по-късната вечер, когато радостта и леката горчивина се събират в една чаша — подходящо за ден, който стои върху мъченическа основа. Трите заедно обрамчват празник, който не иска организация, а само присъствие и една вдигната чаша.
Стефани изкарва двайсет и седми декември, без да е готвила, подреждала или организирала — короната в името ѝ идва наготово, като трапезата. Камъните останаха в историята; венецът остана в значението, а кючекът изпрати именницата през третия ден на неспирната коледна седмица.
Пожелания
Носиш „корона“ наготово, а човекът, дал името на деня, спечели своята с камъни по главата — първомъченик; на третата поред трапеза короната ти тежи най-много, когато посягаш за втора порция.
На третия коледен ден умората и куражът се срещат на масата и куражът пак печели — с малко; твоят единствен принос към победата е, че се появи.
Наследяваш не само готовата трапеза, а и гости, които не си канила — на имен ден списъкът се пише сам, а ти научаваш кой идва чак когато седне срещу теб.
Произходът ти е рядко ясен за модерно име — стефанос, корона, без спор и без мъгла; жалко, че единствената корона на двайсет и седми декември е короната на остатъците.