Станислав празнува на Стефановден, на двайсет и седми декември — третия и последен коледен ден. Славянско име за слава, паднало на празник, чиято трапеза стои сложена вече от два дни.
Станислав празнува на Стефановден, на двайсет и седми декември — третия и последен от коледните дни. Удобна дата за имен ден: трапезата стои сложена от Рождество, роднините не са се разотишли, а виното от Бъдни вечер още не е свършило. Станислав не организира нищо — просто влиза в купон, който върви вече два дни и няма спирачка преди Нова година.
Името е старо славянско, съставено от два корена: „стани“ — от глагола да стана, да се установя, да стоя здраво — и „слава“ — известност, чест, признание. Сглобено, значи нещо като „който установява слава“ или просто „най-славен“. Пожелателно име от онзи стар тип, с който родителите поръчваха съдба още преди детето да проходи. От корена никнат Станьо, Станко, Стани, а женската форма е Станислава.
Поводът обаче не е славянски. Свети Стефан Първомъченик е първият християнски мъченик, убит с камъни в Йерусалим около трийсет и пета година — гръцко име, Стефанос, което значи „венец“ или „корона“. Църквата е сложила първомъченика плътно до яслата: радостта от раждането и цената на вярата, наредени една до друга в календара. За Станислав съвпадението е почти прилично — славянската „слава“ и гръцката „корона“ описват едно и също нещо от два езика, а именикът просто наследява празник, скроен по мярка на значението му.
На трапезата се чества здравето на стопанина и на децата — къщата се подрежда около главата на дома, а не около светеца. Стефановден е домашен ден: няма шествие, няма ритуал за пред хората, само още една вечеря, на която масата вече е учила два дни какво се иска от нея. Гостите се появяват без покана — на трети коледен ден тя се подразбира. Свещта е догоряла на Бъдни вечер; на двайсет и седми пали фитила инерцията.
В кючешкия прочит това е денят, в който умората и куражът се срещат и куражът пак печели. Никой не е спал както трябва от три дни, всички са преяли, и точно затова поводът минава гладко — от Станислав се иска само да е там. Празникът не проверява формата ти; той просто продължава, докато някой не се сети, че скоро е Нова година.
Сашо Роман — Царят на нощта е за именика, който на третата поред вечеря се коронова сам — „слава“ в името, корона в песента, никой не оспорва. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за компанията, която не различава вече кой ден е и няма нужда да различава. Кали — Медовина е за наздравицата — сладкото питие, вдигнато за здравето на всеки Станислав, доживял третия коледен ден в добра форма. Заедно трите обрамчват ден, който не иска организация, а само присъствие и една чаша.
Камъните останаха в Йерусалим, короната — в чуждото име, славата — в неговото. Станислав вдига чаша на двайсет и седми и се оставя на течението да го занесе до Нова година, без да гребе.
Пожелания
Славянската ти „слава“ и гръцката „корона“ на Стефан описват едно и също от два езика — рядък случай, в който календарът е сложил именика точно по мярка, без да сгреши.
Свещта догоря още на Бъдни вечер; на двайсет и седми фитила го пали чистата инерция — ти не организираш нищо, само лепваш името си върху купон, който и без това нямаше да спре.
Име като твоето поръчваше съдба още преди детето да проходи — „най-славен“, изречено над бебе, което не може да вдигне глава; на двайсет и седми декември цялата слава е да вдигнеш чаша, без да я разлееш.
Коренът „стани“ значи да се установиш, да стоиш здраво — а на третия коледен ден единственото, което стои здраво, е трапезата; ти по-скоро се придържаш към нея.