Снежана е зимно народно име — буквално „снежна“. Дели Савинден (5 декември) със Сава. В приказния свят Снежанка е с джуджетата; в именния — черпи малко преди коледния цикъл.
Снежана е зимно народно име в най-чистия смисъл — буквално „снежна“, кръстено на самия сняг. Дели Савинден на 5 декември със Свети Сава, вмъквайки едно меко, приказно име в началото на зимния празничен цикъл, малко преди Коледа да завземе календара.
Името идва направо от думата „сняг“ и означава „снежна“, „бяла като сняг“. От корена растат Снежи, Снежка, Снежина — цяло семейство, изникнало от първия сняг. Това е едно от най-прозрачните български имена: значението му се вижда от прозореца всяка зима.
Зад Снежана не стои светица, защото това е народно име, кръстено на природно явление, а не на мъченица. Празнува се със Сава по традиция, прикачено към готовия зимен празник, както често се случва с народните имена без собствен светец. Снегът в българската образност носи двойствен товар — красота и суровост, чистота и студ — и Снежана наследява цялата тази амбивалентност на бялото.
В приказния свят името живее чрез Снежанка — героинята, избягала при седемте джуджета, символ на невинност, преследвана от завистлива мащеха. Тази приказка е залепнала за името така здраво, че малко Снежани минават живота си, без някой да им спомене джуджетата поне веднъж. Народното зимно име и глобалната приказка се сливат в едно, придавайки на Снежана и фолклорен, и приказен пласт наведнъж.
Като зимно име, Снежана носи особена уместност на празника си в началото на декември — когато първият сняг често вече е паднал, а името и времето навън съвпадат. Има нещо подходящо в това да празнуваш име, което значи „снежна“, точно когато светът навън се обвива в бяло. Снежаните черпят на прага на зимата, в тон със сезона, който ги е кръстил.
В кючешкия прочит Савинден със Снежаните е зимен празник с приказна нотка. Снежи, Снежки и Снежини черпят под първия сняг, с достойнството на име, кръстено на самата зима. Кючекът е за момента, когато приказната мекота на името отстъпи на съвсем неприказната декемврийска веселба. Снежанка има седем джуджета за компания; Снежана за имен ден се задоволява с малко повече хора и малко по-силна уредба.
Орк. Кристали — Карам хубава кола е за самочувствието, с което зимното име се носи напук на студа. Глория — Ледена кралица е за самата зима, на фона на която пламти празникът. Орк. Енерджи Котел — преславски кючек за майстори е за майсторлъка на празничната машина, завъртяна в началото на декември. Взети заедно, трите песни минават през целия Савинден със Снежаните — от самочувствието, през ледената естетика, до майсторлъка на зимното веселие — трите лица на един снежен празник.
Савинден със Снежаните свършва в студена декемврийска вечер, под небе, което всеки момент може да заваля с първия сериозен сняг на сезона. Снегът даде името; приказката добави джуджетата; кючекът изпрати Снежана през зимния ѝ ден на прага на Коледа.
Пожелания
Кръстена си на нещо, което се вижда от прозореца всяка зима — най-прозрачното име в календара, буквално бяло и студено.
Носиш име, което значи и красота, и студ, и чистота, и суровост наведнъж — снегът е хубав, докато не ти се наложи да го ринеш.
Цял живот някой ти споменава седемте джуджета — глобална приказка, залепнала за народно име, което всъщност значи просто „студено и бяло“.
Нямаш собствен светец, затова празнуваш назаем, прикачена към Сава — както снегът се прикача към всичко през декември.