Румяна празнува на Коледа, 25 декември — име, което значи „червенобузеста“, паднало на деня, в който студът наистина прави бузите румени. Неработен ден е, а на трапезата — свинско печено и козунак.
Румяна празнува на Коледа — 25 декември, в най-тъмните дни на годината, когато трапезата вече е отрупана със свинско печено, кървавица, сарми и козунак. Именичката получава честитки между две гозби, докато навън притиска студ, а вътре миризмата на печено отдавна е изпълнила блока. Празникът е сред най-големите в годината, така че името на деня лесно се губи в общата зимна лудница.
Името идва от прилагателното „румен“ — червен, ален, с руменина по бузите. Славянско е по корен, което го прави рядкост: докато повечето имена са внесени от гръцки, латински или еврейски, Румяна е израснала от езика на местните хора. От същия корен растат Румен и Румена, а значението остава буквално — „червенобузеста“, символ на здраве и жизненост в народната представа.
Коледа е Рождество Христово — раждането на Иисус във Витлеем, един от дванадесетте велики празника, с официални неработни дни на 24, 25 и 26 декември. Румяна няма собствен светец в календара; името е народно, славянско, и затова заема най-големия зимен празник, вместо да чака мъченик. Пълната история на Рождество стои на страницата за празника — тук важното е, че една „червенобузеста“ се пада точно на деня, в който студът наистина прави бузите румени.
В нощта срещу Коледа коледари обикалят къщите с благословии и обредни песни, а домакините ги посрещат с баница, орехи, кравайчета и вино. Групата минава от врата на врата в мраза, лицата се зачервяват от вятъра и от виното, и точно тогава името си казва думата — на Коледа всички стават малко румени, независимо как се казват.
В кючешкия прочит Коледа е денят, в който календарът спира да се преструва: три дни без работа, маса, която не свършва, и роднини, дошли да проверят кой е сготвил повече. Има нещо честно в празник, който открито признава, че става дума за ядене — свинското печено не се извинява, козунакът също. Румяна черпи някъде между супата и десерта, докато Дядо Коледа раздава подаръци под елхата, а децата отдавна са забравили чие е името на деня. Празникът е достатъчно голям, за да смести всички под един покрив — именичката просто вдига чашата заедно с останалите.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за събралата се компания, която на Коледа не се нуждае от повод, за да продължи. Орк. Кристал, Тони Дачева и Мустафа Чаушев — Шарени Бонбони е за цветната част на вечерта — за подаръците под елхата и за самото име, което носи цвят по бузите. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за виното и за наздравицата към именичката, преди чашата да се напълни пак. Трите заедно обрамчват Коледа както трябва — с компания, с цвят и с една вдигната чаша за Румяна, докато парното държи блока топъл.
Коледа свършва с оглозгана трапеза и с румени бузи — от студа, от виното, или просто защото така се казва денят. Гозбите бяха изядени, чашата беше вдигната, а кючекът изпрати именичката точно преди 26-и да поднесе същата трапеза наново.
Пожелания
Името ти значи „червенобузеста“, а денят ти го доказва без чужда помощ — декемврийският вятър оцветява бузите на всеки, който излезе на коледари, точно както пише в кръщелното ти.
Коренът ти е славянски — рядкост в календар, пълен с имена, дошли от гръцки и еврейски; ти си местната стока на празник, кръстен на внос от Витлеем.
Другите изкарват руменината си чак на Коледа — от виното и от мраза при коледарите; ти я носиш подсигурена още от кръщенето, без да чакаш третата чаша.
Народно, славянско, без личен светец — затова името ти не чака мъченик в календара, а направо се пише на най-голямата зимна дата; рядко без връзки се влиза на такова място.