Емануил празнува на Коледа, 25 декември — имен ден, който съвпада с раждането на Христос. Черпи в деня, когато цялата страна и без това е на трапезата.
Емануил празнува на Коледа, 25 декември — не на някой полузабравен светец насред седмицата, а на самото Рождество Христово, когато цялата страна вече е в неработен режим (24, 25 и 26 декември) и трапезата е отрупана със свинско печено, кървавица, сарми и козунак. Именик на Коледа значи, че черпиш в деня, в който и без това всички ядат до припадък.
Името идва от еврейското Иману-Ел — „Бог е с нас“, от иману (с нас) и ел (Бог). Стигнало е до българския през гръцкото Εμμανουήλ, а по пътя фолклорът го е свил до Манол; женската форма Емануела и до днес не е рядкост. Малко имена носят толкова тежко значение в толкова кратка дума.
В евангелието от Матей това не е просто име, а пророчество: „ще го нарекат Емануил, което ще рече Бог с нас“. Тоест Емануил е буквално едно от имената на новороденото във Витлеем — което прави имения му ден и повода за самия празник едно и също събитие. Рождество е сред дванадесетте велики празника на православната църква, така че този имен ден идва с най-сериозното възможно покритие. Пълната история седи на празничната страница.
В нощта срещу Коледа коледари обикалят блока с благословии и обредни песни, а домакините ги отпращат с баница, орехи, кравайчета и вино — старият български начин да си купиш късмет за годината на дребно. Всяка къща получава наричане за здраве и добра реколта, а песните са толкова стари, че никой вече не помни всички думи — важна е баницата, не текстът. Емануил, чието име значи „Бог е с нас“, отваря вратата на група пеещи момчета, които твърдят почти същото — стига да ги възнагради с парче баница.
В кючешкия прочит Коледа е денят, в който именикът се губи в тълпата, защото на 25 декември черпи не само той, а цялата страна наведнъж. Трапезата работи на пълни обороти, никой не брои калории, а подаръците под елхата вече са разопаковани и наполовина счупени. Има нещо честно в имен ден, който съвпада с най-големия празник — Емануил няма нужда да кани никого, гостите отдавна са вътре, събути пред телевизора, и няма да си тръгнат до втория ден.
Глория — Скъпи купи ми нещо е за подаръчната част на деня, за списъците с желания и за Дядо Коледа, който пак е закъснял. Кали — Медовина е за отрупаната трапеза, за виното на коледарите и за козунака, който изчезва пръв. Кондьо — Show да става е за самото шоу — за момента, в който вечерята минава от ядене към танци и блокът разбира, че при Емануил празникът тъкмо започва. Трите заедно обрамчват Коледа както се полага: подарък, трапеза и шоу, точно в този ред.
Коледа свършва с разопаковани кутии, изстинало печено и последна чаша за именика, който тази вечер дели празника си с половината християнски свят. Името обеща, че Бог е с нас; трапезата се погрижи поне козунакът да е.
Пожелания
Името ти значи „Бог е с нас“; коледарите на прага твърдят почти същото — и едните, и другите се задоволяват с парче баница за труда.
Черпиш в деня, в който черпи цялата страна — единственият именик, който не праща покани, защото гостите отдавна са пред телевизора и няма да мръднат до 26-и.
Носиш пророчество право от евангелието от Матей — а на 25 декември то се свежда до това дали козунакът ще стигне до всички на масата.
„Бог е с нас“, обещава името; под елхата подаръците вече са разопаковани и наполовина счупени, а печеното изстива — Бог може и да е тук, но гаранцията изтече.