Кристина черпи на Коледа — на 25 декември, в дом, който мирише на печено и козунак. Носи име, което значи „на Христос“, тоест празнува точно на рождения му ден.
Коледа е един от малкото имени дни, който не се преструва на скромен: на 25 декември Кристина черпи в дом, който вече мирише на свинско печено, козунак и мандарини, а коледарите още не са си тръгнали от входа. Празникът е официален неработен ден — 24, 25 и 26 декември — така че никой няма извинение да не се появи.
Името идва от гръцкото Христос — „помазаник“ — през латинското Christianus („християнин“) и значи буквално „принадлежаща на Христос“, „християнка“. Кристина е женската форма на Кристиан; от същия корен растат Кристин, Кристиана, Криси и Тина, като всяка се свива по вкуса на семейството.
Поводът е Рождество Христово — раждането на Иисус Христос във Витлеем, един от дванадесетте велики празника на православната църква. За име, което значи „на Христос“, това е възможно най-точното съвпадение: Кристина празнува точно на деня, в който се ражда онзи, чието име носи. Рядко календарът е толкова буквален.
В нощта преди Коледа коледари обикалят къщите с благословии и обредни песни, а стопаните ги изпращат с дарове — баница, орехи, кравайчета, вино. Обредът е ясен: пееш на прага, получаваш кравай, минаваш нататък. Дядо Коледа минава по-късно и само при децата; коледарите не подбират — пеят на всяка врата с лампа. Това е може би единствената българска традиция, в която колективно пеене на непознати пред входа се възнаграждава с кравай, вместо да ти докара жалба.
В кючешкия прочит Коледа е денят, в който цяла България сяда на една и съща трапеза по едно и също време и се преструва, че свинското печено е изненада. Децата чакат подаръка изпод елхата, възрастните чакат момента, в който могат да разкопчаят колана, а някъде между двете стои Кристина с чаша в ръка. Тя черпи, докато всички останали ядат — затова денят ѝ е едновременно най-хубавият и най-изтощителният в годината. Кючекът идва след третата чиния, когато сармите свършват и някой пуска музиката по-силно.
Ивана — Шампанско и Сълзи е за тоста в момента, в който чашите се вдигат за именичката и никой още не плаче. Кали — Медовина е за събралата се компания около трапезата, за която медовината е повод, а не причина. Глория — Ледена кралица е за самата Кристина в ролята на господарка на деня — студен декември навън, тя на трон от козунак вътре. Трите заедно обрамчват Коледа както подобава: тост, пълна маса и една именичка, коронясана за една вечер.
Коледа свършва с последното парче козунак и с коледарите, които вече чукат на съседния вход. Свинското беше изядено; Христос беше роден; Кристина черпи още веднъж, преди трите почивни дни да се стопят в януари.
Пожелания
Името ти значи буквално „принадлежаща на Христос“ и се пада точно на деня, в който той се ражда — рядко календарът е толкова буквален с притежанието.
Ти черпиш, докато всички останали ядат — затова денят ти е едновременно най-хубавият и най-изтощителният в годината, и никой не забелязва разликата.
За една вечер си ледена кралица на трон от козунак — студен декември навън, ти вътре, докато някой до трона разкопчава колана след третата чиния.
На прага ти пеят непознати в хор — може би единствената българска традиция, в която това докарва кравай, а не жалба до входа.