Радостин празнува на Коледа, 25 декември — имен ден, който съвпада с най-голямата вечеря в годината. Черпенето му се влива в коледната трапеза, а не се организира отделно.
Радостин празнува на Коледа, 25 декември — един от малкото имени дни, които не се сблъскват с трапезата, а направо се разтварят в нея. На масата стои свинско печено, кървавица, сарми и козунак, децата чакат Дядо Коледа под елхата, и черпенето на именика минава просто за част от общата коледна вечеря, защото празникът вече е сложил масата вместо него.
Името е със славянски произход и идва право от думата „радост“. Коренът „рад-“ се среща във всички славянски езици със значение „весел“, „доволен“, и стои в основата на цяло гнездо имена. Радостин е от пожелателните — родителите го дават с ясната поръчка детето да носи радост на близките си. От същия корен растат Радост, Радостина, а по-нататък Радослав, Радомир и краткото Радо.
Поводът е Рождество Христово — раждането на Иисус Христос във Витлеем, един от дванадесетте велики празника на православната църква и официален неработен ден в България на 24, 25 и 26 декември. Празникът е сред най-големите в целия християнски календар, а не дребен повод около едно име. Има известна логика Радостин да празнува точно тук: празникът, обявен в църковните песни като велика радост, ляга чисто върху име, скроено от същата дума.
В нощта срещу Коледа коледари обикалят къщите с благословии и обредни песни, а стопаните им отвръщат с дарове — баница, орехи, кравайчета, вино. Обредът е стара сделка: благословия за плодна година срещу нещо от трапезата, и никой не се преструва, че не е изгодна. Кравайчето, паднало в торбата на коледаря, е дребна такса за спокойна идна година. Радостин, който празнува същата вечер, лесно потъва в шума на коледарската група пред вратата.
В кючешкия прочит Коледа е денят, в който именикът Радостин черпи, без изобщо да му се налага да организира нещо — цялата държава вече е на маса, козунакът е нарязан, а роднините са дошли по други причини. Има нещо честно в имен ден, който съвпада с най-голямата вечеря на годината: не се обяснява, не се кани поотделно, просто се влива в общото. Кючекът е за момента след сармите, когато трапезата минава към по-леката част и някой се сеща, че всъщност празнува и човек.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за събралата се компания, която не пита какъв е поводът, стига да има повод. Орк. Кристали — Харчи пари е за именика, който черпи широко, защото Коледа не е вечер за сметки. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю опъва питейната нишка до края на вечерта. Трите заедно обрамчват деня както се полага — с компания, с разтворена кесия и с последната чаша, вдигната някъде между козунака и вече заспалите деца.
Коледа свършва с изстинало печено и с още един Радостин, черпил в сянката на най-претрупания празник в календара. Радостта беше на масата поначало; името само намери повод да седне при нея.
Пожелания
Името ти е пожелателно — родителите са го дали като поръчка да носиш радост на близките си, а после са го подсигурили, като са го сложили на най-радостния ден в календара.
Роднините ти идват на Коледа по съвсем други причини — за трапезата, за подаръците, за трите почивни дни — и някъде между сармите се сещат, че всъщност имаш и имен ден.
Пред вратата ти коледари пеят за плодна година, а ти плащаш за нея с едно кравайче — най-евтината застраховка на пазара, при това без дребен шрифт.
Единственият именик, който не праща покани и не чисти къщата преди гостите — черпенето ти е организирано от календара, а твоят принос е да носиш радостта, записана в самото ти име.