Радко празнува на Коледа — име без собствен светец, което се е закачило за най-големия зимен празник. Датата е 25 декември, а трапезата е тежка, свинска и неотстъпчива.
Радко е от онези имена, които нямат собствен светец в календара, затова празнуват на Коледа — 25 декември, в чест на Рождество Христово, най-големия зимен християнски празник. Няма ритуално ястие, вързано конкретно за името, но има цяла трапеза: свинско печено, кървавица, сарми и козунак, подредени с онази сериозност, с която българинът се готви за три неработни дни.
Името идва от славянския корен „рад“ — същия, който стои в „радост“ и „радвам се“. Радко значи „този, който радва“, „радостният“; давало се е с наричане детето да радва родителите си. Първоначално е било умалителна форма на по-дългите Радослав, Радомир и Радостин, но с времето се е утвърдило като самостоятелно име. От същия корен растат Рад, Радан, Радослав и женската Рада.
Поводът е Рождество Христово — раждането на Иисус Христос във Витлеем, един от дванадесетте велики празника на православната църква. Радко няма личен светец покровител, затова се е долепил до най-тежката дата в декември. Пълната история на празника е за друга страница; тук важното е, че Радко черпи, когато цяла България вече е в коледен режим.
В нощта преди Коледа коледарите обикалят къщите с благословии и обредни песни, а стопаните ги посрещат с баница, орехи, кравайчета и вино. Песните искат здраве и изобилие за дома; в замяна групата получава дарове и тръгва към следващата порта. Днес коледарската чета често е по-скоро спомен, отколкото жива практика — но там, където още обикаля, звучи по-истински от всяка реклама.
В кючешкия прочит Коледа е денят, в който календарът спира да се преструва — три неработни дни подред, кухня на пълни обороти и роднини, които се събират около масата, за да установят, че пак не са се променили. Радко черпи в самия връх на този марафон, когато хладилникът е пълен, елхата свети, а Дядо Коледа вече е раздал подаръците под нея. Има нещо честно в празник, чийто главен герой е едно свинско печено. Кючекът е за момента след третото ядене, когато трапезата минава към по-леката част на вечерта и някой най-сетне посяга към уредбата.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за събралата се край масата компания, всеки решен да издържи до последната сарма. Орхан Мурад — Гурбетчии е за онези, които се прибират специално за Коледа — от Испания, от Германия или от другия край на страната — за да седнат отново на бащината трапеза. Радо Шишарката — Шопска салата е за самата трапеза, за салатата, която стои на всяка българска маса независимо от сезона. Трите заедно обрамчват Коледа както подобава — с купон, с прибиране у дома и с трапеза, която не свършва преди третия неработен ден.
Радко празнува на Коледа, защото няма собствен светец — и се оказва добра сделка: вместо тих имен ден получава най-шумния празник в годината. Трапезата беше тежка; името зарадва когото трябва; кючекът изпрати Радко право в сърцето на декемврийската лудница.
Пожелания
Нямаш личен светец в календара, затова си се настанил при Коледа без покана — най-изгодната сделка, която име без собствен покровител може да сключи.
Името ти е дадено с наричане да радваш родителите си — благородна поръчка, която на Коледа се изпълнява само с това да седнеш на масата и да изядеш втора порция, без да те молят.
Имен ден ти се пада в разгара на коледния маратон — три неработни дни, в които кухнята бачка на пълни обороти, а именикът е единственият в стаята без ясна задача.
Честен празник — този, чийто главен герой открито е едно свинско печено, без да се прикрива зад символика; на трапезата ти светецът отсъства, но тавата присъства.