Нейчо празнува на 7 юли, Света Неделя — мъжко име, качило се на женски празник по роднинска линия. Черпи в лятната жега, макар малцина да го връзват със светицата зад датата.
Нейчо празнува на Света Неделя, 7 юли — мъжко име, което идва на гости на женски празник и се държи, все едно е било канено от самото начало. Няма собствено ястие, няма собствен ритуал; има само една лятна дата, наследена по роднинска линия от цяло семейство имена, стъпили в седмия ден.
Нейчо е галената, умалителна форма в семейството на Недялко и Неделчо — мъжките разклонения на „неделя“. Коренът е старобългарското „не-деля“: ден, в който не се работи, не се дели, ден за почивка. Оттам растат Неди, Недко, Недялко, Неделчо, а някъде накрая, по-тихо и по-рядко, стои и Нейчо — толкова свит от оригинала, че малцина се сещат откъде тръгва.
Светицата зад датата е Света Неделя, на гръцки Кириакия — „Господня“ — раннохристиянска мъченица от трети век, чието име сочи право към неделния, Господния ден. Пълната ѝ история стои на празничната страница; тук е достатъчно, че тя дава деня, а Нейчо влиза в него през задната врата на етимологията.
На самата светица в България са посветени над седемдесет храма — най-много в Благоевградско, Пловдивско и Смолянско, — така че на 7 юли камбаните бият на много места наведнъж. Нейчо няма своя камбана и своя икона, но има своята дата: качва се на общия празник и черпи под звъна, който всъщност е за Неделя.
В народната традиция денят се свързва със стари поверия, че не бива да се хваща тежка работа — почивка, вписана в самото име. Обичаите обаче са пестеливи, защото празникът е предимно църковен: една литургия, едно име, произнасяно на всяка крачка, без някой да го връзва с мъченицата. Нейчо носи същото наследство, само че съкратено до две срички.
В кючешкия прочит е смешно точно това: денят на почивката се празнува с най-малко почивка. Нейчо черпи в лятната жега, кръстен по далечна линия на самото безделие, и прекарва деня си в организиране, купуване и наливане — трите най-уморителни начина да отбележиш ден за отдих. Има справедливост в това едно име, което значи „не се работи“, да те вкара точно в работата по собствения ти купон.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за тълпата, която се събира, преди домакинът да е решил колко му излиза. Орк. Кристали — Харчи пари е за сметката, която черпещият Нейчо плаща с усмивка и стиснати зъби. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за края на деня, когато масата е опразнена, а гърлото — не. Взети заедно, трите минават през целия имен ден: от навалицата, през разхода, до жаждата, останала след всичко.
Нейчо приключва Света Неделя в топла юлска вечер, отбелязал деня на почивката с подобаваща липса на такава. Женският празник даде датата, семейството даде името, а кючекът изпрати Нейчо през един ден, кръстен на почивката, която той така и не хвана.
Пожелания
Името ти иде от „не-деля“ — ден без работа и без делене; затова черпиш, купуваш и наливаш, тоест вършиш и трите наведнъж.
Нямаш нито икона, нито камбана — само дата, взета назаем от женски празник; влизаш през задната врата и сядаш начело, все едно те чакат.
Свит си толкова от Неделчо, че никой вече не помни откъде тръгваш; в България това не е забрава, а нормалната съдба на всяко второ име.
Кръстен си на самото безделие, а прекарваш деня в организиране на купон — най-уморителния начин да отбележиш почивка.