Митра празнува на Димитровден, 26 октомври, когато стопанската година си затваря вратата и зимата чука на другата. Празнуват и Мита, Митка и Димитрина; песните за трапезата са три.
Митра е име за края на сезона. Празникът е Димитровден, 26 октомври — денят, в който приключва старата стопанска година, прави се курбан и се преглежда добитъкът, преди студът да го прибере под навеса. На трапезата Митра сяда редом с Димитър, Мита и Митко, все именици на един и същ светец.
Самото име Митра е народната женска форма, израснала от Димитра и Димитрина, а те — от гръцкото Димитриос, „посветен на Деметра“, богинята на земеделието и плодородието. Има приятна симетрия: женско име, кръстено на богинята на реколтата, празнува точно когато реколтата е прибрана. От същия корен растат Мита, Митка и Димитра — цяла редица умалителни за едно доста тежко гръцко начало.
Светецът зад деня е свети Димитър Солунски — воин-мъченик от IV век и патрон на Солун, един от най-почитаните в православния свят. Мощите му и до днес се пазят в града, а от гроба му според преданието изтичало миро — затова го наричат Мироточиви. Митра носи женската сянка на този мъжки светец: няма своя отделна дата, наследява неговата, и въпреки това денят е неин колкото и негов.
В народния календар Димитровден е граничен камък. За разлика от Гергьовден, който отваря пролетния сезон, тук изтичат договорите на ратаи, чираци и слуги; плащат се надници и стопанинът прави равносметка с изкараната година. Овчарите слизат от планината, стадата се прибират в кошарите, а който е бил на служба цяло лято, днес си взима парите и поема към къщи. Казват, че на този ден брадата на светеца побелявала — тоест захладнява и първата слана е на път; Митра от селото го знае и без календар, щом ръцете измръзнат на чешмата.
В кючешкия прочит Димитровден е денят на затворената сметка. Свършва един цикъл, прибира се последното от полето, изплаща се дългът към годината — и над всичко виси тихото признание, че топлото си отива. За днешната Митра полето е таблицата със задачи, ратаите са неплатените фактури, а курбанът е поръчка за вкъщи; логиката обаче е същата — броиш какво е останало и вдигаш чаша, задето изобщо е останало нещо.
Орк. Енерджи Котел — преславски кючек за майстори е за края на трудовия сезон, за майсторите и чираците, чиито договори изтичат точно днес. Орк. Кристали — Харчи пари подхваща следващата стъпка: надниците са платени, парите греят в джоба и се канят да бъдат похарчени, както си му е редът. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за самия имен ден на Митра, за трапезата, на която равносметката най-сетне отстъпва на веселбата. Взети заедно, трите обрамчват Димитровден в три движения — работата приключва, парите сменят ръце, чашата се вдига.
Митра затваря годината така, както пролетта я е отворила — със сметка, слана и последна наздравица. Договорите изтекоха, добитъкът е преброен, а името, кръстено на богинята на реколтата, изпраща есента с чаша в ръка и зимата пред прага.
Пожелания
Кръстена си на светец, от чийто гроб според преданието изтичало миро — а най-голямото чудо, което Димитровден ти обещава, е годината да се затвори, без да останеш длъжна.
Стоиш на граничния камък на годината — Гергьовден я отваря напролет, твоят ден я заключва наесен. Половин година труд, събран в една затворена порта.
Богинята на реколтата чака реколтата да е прибрана, за да празнува — божество с чувство за уместност, рядкост в целия пантеон.
Кръстена си в деня, когато овчарите слизат от планината и всеки си взима парите — твоята планина е офисът, но слизането е същото.