Митка празнува на Димитровден, 26 октомври — деня, в който есента затваря стопанската година и плаща последните сметки. Ако имаш Митка у дома, готви курбан и вдигни чаша за изкараното лято.
Митка празнува имен ден на 26 октомври — Димитровден, есенното огледало на Гергьовден. На този ден се затваря стопанската година: изтичат договорите между ратаи и стопани, прави се курбан, преглежда се добитъкът, плащат се надниците за изкараното лято. Носителката на името сяда на трапеза, на която целият дом прави равносметка.
Митка е женската умалителна форма на Димитрина, извоювала си място като самостоятелно име. Коренът е гръцкото Димитриос — „посветен на Деметра“, богинята на земеделието и плодородието. Има приятна ирония в това, че име с толкова земеделски, езически произход празнува заедно с един воин-мъченик; календарът обича такива наслагвания. От същия корен растат Митко, Митьо, Димитрина и Мита.
Митка звучи старомодно и това е част от чара ѝ. Днес рядко кръщават новородени така — името се среща предимно сред по-възрастното поколение в Южна и Западна България, там, където някога е било сред най-честите женски имена. Носи мирис на село, на двор с кокошки и на баба, която знае кога ще завали, без да поглежда телефона.
Поводът е Свети Димитър Солунски — воин-мъченик от IV век и патрон на Солун, чиито мощи и до днес се пазят в града. В народния календар той е фигурата на прехода: около Димитровден идват първите слани, овчарите слизат от планината, а топлият сезон се затваря. Всяка Митка носи този праг в името си, независимо дали държи стадо или таблица с надници.
Казват, че на Димитровден брадата на светеца побелявала — тоест захлажда се и зимата тръгва насам. Народната метеорология чете този ден като прогноза: вали ли, идат меки месеци; ясно ли е и студено, готви се за люта зима. Митка е кръстена в най-метеорологичния ден на календара, което ѝ спестява поне един разговор за времето годишно.
В кючешкия прочит Димитровден е денят на равносметката — календарна и лична. Свършва един цикъл, плащат се дългове, прибира се последното от полето и над всичко виси усещането, че топлото си отива. Кючекът е за момента, в който сметките са направени и остава само да се вдигне чаша — за изкараната година и за Митка, която я е доживяла.
Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е за Митка на собствената ѝ трапеза, където короната за деня ѝ се полага по право. Тони Стораро ft Галена — Шефката е за жената, която прави равносметката на годината и знае точно кой какво дължи. АЗИС — хоп е за момента, в който сметките са затворени и остава само да се играе. Взети заедно, трите обрамчват деня на Митка — короната, властта над сметките и правото да вдигнеш крак, задето годината е изкарана.
Митка празнува на прага между реколтата и студа — договорите изтекоха, надниците са платени, курбанът е раздаден. Есенният Димитър затваря годината, а Митка вдига чаша за това, че е доживяла да я затвори. Симетрично, окончателно, с побеляла брада на светеца.
Пожелания
Име на баба от Южна и Западна България, което днес рядко тръгва към ново кръщелно — носиш го в единствения ден, когато старомодното звучи като предимство, а не като извинение.
Паднал ти се е за имен ден най-метеорологичният ден в календара — вместо букет ти носят прогнозата: вали ли, зимата е мека; ясно ли е, зле ти се пише.
Земеделско езическо име, вкарано на трапезата на един воин-мъченик — Деметра и Свети Димитър се срещат в теб, без някой да сметне това за странно.
Имен ден точно на прага между реколтата и студа — зимата тръгва насам, а ти вдигаш чаша, задето този Димитровден те завари на топло, от правилната страна на прага.