Света Людмила е чешка светица — убита по заповед на снаха си, защото обръщала чешкото благородничество в християнство. Людмилите в България черпят на 16 септември.
Людмила е едно от онези звучни славянски имена, чието значение е топло и ясно като благопожелание — „мила на хората“. Чества се на 16 септември, в памет на чешка светица, чиято съдба е сред най-драматичните в целия именник.
Името е съставено от славянските корени „люд“ (хора, народ) и „мила“ и означава „мила на людете“, обичана от хората. От корена растат Люда, Мила, Люси, Люба — цяло семейство меки, топли форми.
Светицата е Света Людмила Чешка — княгиня-мъченица от девети-десети век, една от първите светици на славянския свят и баба на свети Вацлав Чешки. Житието ѝ е кърваво: Людмила приема християнството рано и настойчиво обръща чешкото благородничество към новата вяра, което ѝ спечелва смъртен враг в лицето на собствената ѝ снаха. По нейна заповед Людмила е убита — според преданието удушена със собствения си воал — заради ревността ѝ по вярата. Така една баба, възпитавала внука си в християнство, се превръща в мъченица заради семейна и религиозна вражда.
Има нещо трогателно в това най-меко звучащото име — „мила на хората“ — да принадлежи на жена, убита именно защото е била твърде отдадена на вярата си. Людмила е доказателство, че кротостта на едно име не гарантира кротка съдба; зад топлия славянски корен стои удушена княгиня и цяла църковно-политическа драма. В България името е обичано заради звученето и значението си, а чешкият му произход рядко се помни на трапезата.
Като славянско име, Людмила е почитано в целия славянски свят — в Чехия, където е родината на светицата, но и в България и Русия, където звучи еднакво родно. То е сред имената, които свързват славянските народи през общия им езиков и духовен произход, дори когато конкретното житие остава далечно.
В кючешкия прочит денят на Людмила е септемврийски празник с мека форма и тежка биография. Люди, Мили и Люси черпят в началото на есента, с достойнството на име, което значи „обичана от хората“. Кючекът е за момента, когато драмата на житието отстъпи на лекотата на празника. Славянското име и кървавото житие някак се примиряват на трапезата, където се помни звученето, а не удушването със собствения воал.
Галена — Дяволът ме кара е за палавата, своенравна страна на празника. Тони Дачева и орк. Кристал — Ученическа любов е за нежната, носталгична нотка, подобаваща на топлото име. Орк. Кристали — Телефони е за лавината от честитки, заливащи именичката. Взети заедно, трите песни минават през целия ден — от палавостта, през носталгията, до телефонната вълна от поздравления.
Денят на Людмила свършва в мека септемврийска вечер, изпратен с наздравица за милата на хората княгиня, чието кротко име надживя с векове и убийците ѝ. Вярата беше отстоявана до смърт; името запази топлината си; кючекът изпрати Света Людмила през есенния ѝ ден на кротост и мъченичество.
Пожелания
Името ти значи „мила на хората“, а светицата зад него беше удушена със собствения си воал от собствената си снаха. Кротко звучене, некротка биография.
Кръстена си на жена, убита не от враг, а от снахата си — доказателство, че най-голямата опасност за едно семейство рядко идва отвън.
Носиш име на чешка княгиня-мъченица, а на трапезата никой не се сеща за Чехия — помни се звученето, забравя се удушването.
Възпитаваш внука си във вярата, обръщаш благородничеството към нея, а наградата е воал около врата — отдадеността се оказа рискова професия.