Людмил е мъжко име, което празнува назаем — на 16 септември, деня на Света Людмила Чешка. Означава „мил на хората“, а празникът е църковен, затова честитките минават по телефона, не през курбан.
Людмил е мъжко име, което празнува назаем — на 16 септември, деня на Света Людмила Чешка. Няма обреден венец, няма курбан; празникът е църковен и телефонен, посрещнат с наздравица в началото на есента, когато Людмил черпи за име, което значи „мил на хората“.
Името е сглобено от славянските корени „люд“ (хора, народ) и „мил“ и означава „мил на людете“, любим на народа. Людмил е мъжкият двойник на Людмила — същият топъл корен, само родът е сменен. От топлото гнездо растат галеното Мильо и късото Мил, меки форми на едно име, което по същество е ходещо благопожелание.
Светицата зад деня е Света Людмила Чешка — княгиня-мъченица от девети-десети век, съпруга на княз Боривой и баба на свети Вячеслав. Приема християнството рано, възпитава внука си в новата вяра и по заповед на снаха си Драгомира е удушена в крепостта Тетин, според преданието с воал, за да няма кръвопролитие. Людмил носи име, чийто патрон е жена, убита именно защото е държала твърде здраво на вярата си.
В българската народна традиция денят на Людмил няма свои обичаи — нито обреден хляб, нито гадаене, нито песен за плодородие. Остава голият именен ден: телефонът, който звъни от сутринта, трапезата, на която домакинът налива, и роднините, които идват да честитят на човека, чието име ги нарича „мили“.
Като славянско име Людмил е родно в целия славянски свят, но денят го връзва за Чехия — родината на светицата. На българската трапеза чешкият произход рядко се споменава; името звучи толкова домашно, че никой не пита откъде е дошло. Людмил е българин по звучене и чех по календар, без това някога да е създавало проблем на когото и да било.
В кючешкия прочит това е денят, в който един мъж празнува под покрова на чешка княгиня, а никой около масата не се сеща за Тетин. България помни звученето, не житието — „мил на хората“ минава леко, удушването със собствения воал остава далечна бележка под линия. Има нещо честно в това: празникът е за живия човек насреща, не за мъченицата отпреди хиляда години.
Тони Стораро ft DJAMAIKATA — Най-добрата фирма е за компанията около масата, събрала се заради милия на хората. Сашо Роман — Царят на нощта е за момента, в който именикът е коронясан за една вечер и никой не спори. Тони Стораро и Румен Борилов — Кючек 1000 пъти е за кючека, който не свършва, докато има кой да го поиска пак. Взети заедно, трите минават през целия ден — от сбора на своите, през кратката корона, до безкрайния кючек.
Денят на Людмил свършва в мека септемврийска вечер, изпратен с последна наздравица за милия на хората. Вярата беше отстоявана до смърт някъде далеч в Тетин; името си остана топло тук, а кючекът изпрати още един Людмил през есенния му ден.
Пожелания
Името ти значи „мил на хората“, а хората, на които си мил, се сещат за теб веднъж годишно — на 16 септември и то по телефона, без курбан и без венец.
Покровителката ти беше удушена със собствения си воал, за да остане чисто и без кръв — най-културният начин да те убият; ти на своя ден рискуваш най-много главоболие.
Черпиш назаем — мъжко име под чешка княгиня от Тетин, за която никой на масата не се сеща; звученето е българско, календарът е чешки, а на никого не му пука.
Светицата ти отгледа внук светец и умря за вярата в далечна крепост; ти отгледа групов чат и умираш само за още един кючек преди затваряне.