Христо е едно от малкото имена, чийто имен ден е едновременно национален неработен ден, семеен празник и причина за голяма трапеза — Васил и Георги са в същия списък. Рождество Христово на 25 декември — голяма маса, малко лъгане за „подаръка от Дядо Коледа“.
Христо е от малкото имена, чийто имен ден е едновременно национален неработен ден, най-големият семеен празник в годината и причина за голяма трапеза — защото се пада на самата Коледа. Рождество Христово на двайсет и пети декември носи името си направо от Витлеемската ясла.
Името идва от гръцкото Христос и означава „помазаник“ — превод на еврейското „машиах“, тоест месия. Това е може би най-натовареното по смисъл име в целия календар: то не назовава светец, а самата централна фигура на християнството. От корена растат Христина, Христиан, Ицо, Хриси.
Зад Христо не стои отделно житие, защото името сочи направо към Исус Христос. Затова празникът му е Рождество — денят, в който според вярата се ражда онзи, чието име носят всички Христовци. Малко имена поставят носителя си в такава пряка връзка със самото сърце на вярата: да се казваш Христо значи да носиш кръщелно, свито от думата, около която е изградена цяла цивилизация.
Практически това дава на Христо предимство, каквото имат малцина именици. Докато другите се борят да съберат гости на дата, която половината забравят, Христо празнува тогава, когато цялата страна и без това е на празнична маса. Козунакът вече е опечен, семейството вече е събрано, трапезата вече е сложена — имен ден, вграден в най-голямото тържество на годината. Не е нужно да каниш никого; всички вече са дошли.
В народната традиция Коледа е върхът на зимния празничен цикъл — с коледарите, обиколили домовете с благословии, с обредния хляб и с трапезата, отрупана със седем или девет постни ястия на Бъдни вечер, преди месото да се завърне на самата Коледа. Христо празнува в самото сърце на този разгърнат, многодневен празник.
В кючешкия прочит Коледа с Христовците е имен ден на лукс — не изисква никаква организация, защото празникът вече върви. Христинки, Христиановци и Ицовци черпят насред най-топлата семейна вечер в годината. Кючекът е за момента, когато коледната тържественост отстъпи на съвсем светското веселие. Дори на Коледа, под цялата тържественост, все някой пуска кючек — и точно това прави празника едновременно свещен и български.
Валдес — Жега е за топлината, търсена срещу декемврийския студ навън. Тони Стораро ft Галена — Шефката е за централната фигура, каквато носителят на това име волю-неволю въплъщава на празника. Глория — Ледена кралица е за самата зима, на фона на която пламти коледната трапеза. Взети заедно, трите песни минават през цялата Коледа с Христовците — от топлината, през централната роля, до зимата отвън, победена от масата отвътре.
Коледа с Христовците свършва късно, защото коледната вечер няма бързане. Именикът, който празнува, без да покани никого — защото цялата страна вече е на трапезата — изпраща деня си без грам организаторска умора. Яслата даде името; страната спря да работи; кючекът изпрати Христо през най-удобно разположения имен ден в целия календар.
Пожелания
„Помазаник“ значи името ти — преводът на „месия“; цяла цивилизация е построена около тази дума, а ти я честваш между туршия и козунак.
Имен ден, вграден в национален неработен ден — Христо черпи, докато цялата страна и без това не работи. Не заради него, но той приема почестите.
Не каниш никого — козунакът вече е опечен, роднините вече са дошли, а неудобният чичо вече е намерил ракията.
Единственото име в календара, зад което не стои отделен светец, а самата главна фигура — другите честват мъченик, ти честваш рождения ден на централния герой.