Христина носи буквално името на празника, в който черпи — Рождество Христово. Коледа заема три официални неработни дни — 24, 25 и 26 декември — така че черпенето има къде да се разположи.
Христина няма собствено, неотменимо меню като шарана на Никулден — тя празнува вътре в най-голямата трапеза на годината. На 25 декември Рождество Христово слага на масата свинско печено, кървавица, сарми и козунак, а всяка Христина черпи някъде между две ястия, докато Дядо Коледа раздава подаръците под елхата. Три официални неработни дни — 24, 25 и 26 декември — покриват празника, така че бързане няма.
Името идва директно от гръцкото Христос — „помазаник“, и е женската форма на Христо. Значението е просто и тежко: „Христова“, посветена на Христос — тоест Христина буквално носи името на деня, в който празнува. От същия корен растат Христо, Христиан и международната Кристина, а в ежедневието името се свива до Христинка, Криси или Тина.
Поводът е Рождество Христово — раждането на Иисус Христос във Витлеем, един от дванадесетте велики празника на православната църква. Пълната история е дълга и се разказва другаде; тук важното е връзката с името. Малко имена имат такъв късмет — поводът и кръщелното свидетелство да съвпаднат в един корен, и то в корена на цялата вяра.
В нощта преди Коледа коледари обикалят къщите с благословии и обредни песни, а домакините ги изпращат с баница, орехи, кравайчета и вино. Обредът е стар и практичен едновременно — благословия срещу дарове, размяна, на която никой не се сърди. Христина, ако е домакиня, отваря вратата и раздава кравайчета; ако е дете, тича след коледарите в тъмното.
В кючешкия прочит именният ден на Христина е погълнат от Коледа — черпенето ѝ се губи в общата лудница от подаръци, гости и препечено прасе. Има нещо честно в това да празнуваш име в деня, в който празнува половин България; никой не пита чий точно е празникът, защото празникът е на всички. Кючекът е за момента след вечерята, когато трапезата минава на по-леката част и някой най-после се сеща, че и Христина има повод.
Сашо Роман — 7 дена 7 нощи е за коледната ваканция, която официално трае три дни, но на практика се разтяга колкото издържат хладилникът и черният дроб. Радо Шишарката — Шопска салата е за трапезата, на която покрай прасето и козунака някой все пак слага и салата, колкото да има с какво да се оправдае диетата. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за тоста към Христина и към всички кръстени на Христовото име, вдигнат някъде между сармата и десерта. Трите заедно обрамчват Коледа както си е — дълга, отрупана и жадна, с една Христина в средата, която черпи, без никой да забележи, че това ѝ е именният ден.
Коледа свършва някъде към 27-и, когато и последната сарма е преброена, а последният коледар се е прибрал. Христина беше почерпила; Христос беше роден; кючекът изкара празника, без веднъж да сбърка чие всъщност е името.
Пожелания
Малко имена имат този късмет — поводът и кръщелното ти да съвпаднат в един корен, и то в корена на цялата вяра; печелиш на лотария, чийто билет не си купувала.
Черпенето ти се губи в общата лудница от подаръци и препечено прасе — никой не пита чий точно е празникът, защото празникът е на всички.
Ваканцията ти официално трае три дни, но на практика се разтяга колкото издържат хладилникът и черният дроб — обикновено единият пада преди другия.
Нямаш собствено неотменимо меню като шарана на Никулден — черпиш вътре в чуждата трапеза, между свинското и козунака, и приемаш каквото поднесат.