Диян празнува на Еньовден, 24 юни — най-дългия ден, в който България бере билки на разсъмване. Ако Диян е проспал изгрева, наздравицата вечерта също се брои.
Еньовден на 24 юни е денят, в който лятото се завърта през най-високата си точка, а Диян вдига чаша някъде между сутрешната роса и вечерната наздравица. Това е денят на билките — на разсъмване жените берат седемдесет и седем и половина стръка за лек срещу всяка болест и плетат венци за здраве, а който хване изгрева, уж остава здрав до другото лято. Диян обикновено хваща по-скоро втората наздравица, отколкото изгрева, но именният календар не проверява присъствие.
Името Диян се води мъжка форма на Диана — римската богиня на лова и луната, — с корен в латинското deus, „бог“, и divus, „божествен“. Оттам идва и тълкуванието „божествен“ или „светъл“, в компанията на Диана, Дияна и близкото по звучене семейство на Деян. Има и славянска следа, която дърпа името към глагола „дея“, тоест „върша, действам“, и лепва на носителя репутация на човек на действието — което на Еньовден се свежда главно до действие около трапезата.
Зад празника не стои Диян, а Йоан Кръстител — Еньовден отбелязва рождеството на светеца, кацнало точно на лятното слънцестоене. Народният календар го е превърнал в ден на слънчевото „завъртане“ и на билките в пълната им лечебна сила. Диян празнува на дата, чийто същински светец носи съвсем друго име, но лятото е достатъчно голямо да побере всички.
Класическите именици тук са Еньо, Янко и Янка, а Диян и Деян са се присламчили към същия юнски ден. Обредът е тих и зелен: венци от еньовски билки, окачени на вратата за здраве, и 77 и половина стръка, защото и половин билка си има място — половинката е за болестта без име. Диян рядко плете венци, но с удоволствие черпи под тях.
В кючешкия прочит Еньовден е най-светлият ден на годината, който България посреща с билки на разсъмване и изпраща с наздравица по тъмно. Между двете стои цял един ден — за венците жените, за скарата мъжете, за кючека всички. Диян, кръстен на светлината, я празнува предимно на сянка. Денят е верен точно с това: най-дългата светлина в годината пак свършва на маса с ракия и салата.
Сашо Роман — Царят на нощта е за Диян, който през деня отстъпва на билките и изгрева, а вечерта става цар на своя имен ден. Тони Стораро ft DJAMAIKATA — Най-добрата фирма е за компанията, събрана около масата, докато венците съхнат отвън. Симпатяги — За милиони няма закони е за размаха, с който се вдига наздравица на най-дългия ден. Взети заедно, трите песни минават Еньовден от изгрева до нощта — билката, компанията и наздравицата на един безкраен летен ден.
Еньовден свършва късно, защото и слънцето не бърза да залезе на най-дългия си ден. Билките изсъхнаха на вратата, изгревът пак остана невидян, а кючекът изпрати Диян през най-светлия ден на годината — точно навреме за първата вечерна наздравица.
Пожелания
Носиш мъжката форма на Диана, богинята на лова, но единственият лов на Еньовден е за билки на разсъмване — и точно него го проспиваш.
Коренът ти значи „светъл“, но светлината в едно име няма график — твоята гасне някъде към обедната дрямка, доста преди слънцето да залезе.
Здравето на Еньовден се раздава на изгрев, но гишето работи и по обед — там те засича кючекът, с чаша в ръка вместо билка.
Латинското divus в корена ти значи „божествен“, но божественото у един Диян се изчерпва между втората ракия и шопската салата.