Димо е съкратената форма на Димитър, но празнува на Димитровден, 26 октомври, с пълния курбан. Три кючека за имен ден, който съвпада с равносметката за края на стопанската година.
Димо си вади имен ден наготово — не му се е паднало да носи цялото име Димитър, но празникът е същият. На 26 октомври, Димитровден, курбанът къкри, добитъкът е прегледан за последно преди зимата и полската година се затваря със сметки. Краят на стопанския сезон има име и Димо носи съкратената му версия.
Името Димо е съкратена, но отдавна самостоятелна форма на Димитър — тръгва от старогръцкото Димитриос и се връща чак до Деметра, богинята на земеделието и плодородието. Значението е „посветен на Деметра“, тоест под закрилата на богинята на земята — което за име, вързано за края на полската година, е почти нахално подходящо. От същия корен растат Митко, Димчо, Димитрина; Димо просто е отрязал излишното и е тръгнал по-леко.
Светецът зад деня е Свети Димитър Солунски — раннохристиянски воин-мъченик от IV век и патрон на Солун, чиито мощи и до днес се пазят в града. Пълната история е дълга; тук стига това, че езическото значение на името и християнският светец се срещат в един и същ Димо, без някой да намери това за странно. Народният календар обича такива наслагвания.
В народния календар Димитровден е есенният двойник на Гергьовден: пролетта отваря стопанската година, есента я затваря. На този ден изтичат договорите между ратаи, чираци и стопани — плащат се надници, прави се равносметка, преглежда се какво е останало от добитъка преди студа. Димо, който цяло лято е бил ратай, точно днес разбира колко струва трудът му, пресметнат на глас пред стопанина. Празник и раздяла с работата в един и същ ден — народът е имал усет за симетрия.
В кючешкия прочит Димитровден е денят на равносметката — календарна, стопанска и лична. Свършва цикъл, плащат се дългове, прибира се последното от полето и над всичко виси усещането, че топлото си отива до пролетта. Кючекът влиза точно тук — не за да оспори сметката, а за да я приеме и все пак да вдигне чаша. Димо си има повод, денят е негов, така че равносметката поне идва с музика.
Тони Стораро ft DJAMAIKATA — Най-добрата фирма е за деня, в който договорите изтичат и всеки Димо преоценява при кого е работил и струвало ли си е. Сашо Роман — Царят на нощта е за самия имен ден — човекът, чийто ден е, за една вечер наистина държи нощта. Balkan Fanatic — Whisky Coca Cola е за наздравицата, която затваря годината без много философия, с каквото има подръка. Взети заедно, трите обрамчват Димитровден като преход — сметката, короната за една вечер и чашата, с която подписваш примирие със зимата.
Димо си затваря годината, както си я е отворил — наготово и без много шум, с изяден курбан и побеляла за поредна зима брада на светеца. Остава последната чаша и чакането на пролетта, когато пак ще има какво да се отваря.
Пожелания
Кръстен си „посветен на Деметра“, богинята на плодородието — а най-плодородното нещо, което произведе тази година, е равносметката пред стопанина.
Отряза „-митър“-а, за да вървиш по-леко; жалко, че надниците, които някой ти брои на глас днес, не се съкращават толкова лесно.
Всеки друг празнува насред годината — ти черпиш на Димитровден, деня, в който договорът ти официално изтича.
Носиш име на воин-мъченик, вързано за края на полската година, а тазгодишната ти битка е една чаша, вдигната срещу зимата.