Деян празнува на Еньовден, 24 юни — денят на билките и на завъртащото се слънце. Носи славянско име, което значи „деен“, и черпи заедно с Еньо, Янко и Янка.
Еньовден на 24 юни е денят, в който лятото се завърта, а Деяновците черпят рамо до рамо с Еньо, Янко и Янка. Още по тъмно се берат билки и се вият венци, а именикът обикновено още спи — защото никой не му е казал, че неговият празник започва преди изгрева.
Името Деян е старобългарско и славянско, израснало направо от глагола „дея“ — правя, върша, действам. Оттам идва и значението: „деен“, „работлив“, „човек, който не стои на едно място“. Същият корен „дей“ се крие и в „дейност“, и в „действие“. За разлика от имена с цяло котило умалителни и галени форми, Деян стои почти сам, с женската Деяна до себе си. Най-известният му исторически носител е деспот Деян от XIV век — велможа при цар Стефан Душан, владял земи в днешна Югозападна България и Македония.
Зад Еньовден стои свети Йоан Кръстител — Рождеството на Йоан Предтеча, паднало точно в средата на лятото. Името Деян обаче няма нищо общо с този светец: то е чиста славянска работа, дошла тук по календарна случайност. Деян празнува на ден, посветен на човек, чието име дори не носи — и това е може би най-честното нещо в целия имен ден.
Народният Еньовден е ден на билките и на слънцето. На разсъмване жените берат 77 и половина билки — по една за всяка болест и половинка за онази, която още няма име. Смята се, че точно тогава билката държи най-силния си цяр за цялата година. Венците се плетат за здраве и се закачат на вратата, а който види изгрева, ще кара годината здрав. Всичко това иска ставане в час, който Деян по принцип не признава.
Тук е и вицът: име, което значи „деен“, кацнало върху единствения празник, в който трябва наистина да си деен преди пет сутринта. Деян, кръстен на действието, го посреща обикновено легнал. Билките ги бере някой друг, венеца го носи някой друг, а именикът поема тежката задача да черпи по обед. Разпределение на труда, за което името му мълчи. Име, което значи движение, а на своя ден се движи най-вече между сянката и студената бира.
Орк. Кристали — Тарикат е за Деян, чието име и без това значи „деен“. Орхан Мурад — На море е за средата на лятото, в която пада Еньовден. Руслан — Горе на черешата е за летния плод и за онези, които все пак стават рано и се качват горе в клоните. Взети заедно, трите песни минават през целия Еньовден — от деятелния именик, през морето сред лятото, до плода на един билков, слънчев ден.
Еньовден свършва в дълъг летен здрач, с венец на вратата и билки, оставени да съхнат за зимата. Слънцето се завъртя; билките бяха обрани; кючекът изпрати Деян през деня, в който името му за пръв път съвпадна с работата.
Пожелания
Носиш име, което значи „деятелен, работлив“ — атестация, издадена авансово от родителите и неподкрепена от нито едно събитие на Еньовден.
Деспот Деян владял земи в днешна Югозападна България и Македония при цар Стефан Душан; твоите владения на Еньовден стигат от дивана до хладилника.
На разсъмване берат билки, плетат венци и гонят изгрева — цялата действена част на празника; на теб остава да пристигнеш по обед и да поемеш наздравиците.
Коренът „дей“ стои в „дейност“ и „действие“, а единствената ти документирана дейност на Еньовден е втора студена бира.