Аннини е 9 декември — денят на зачатието на Света Анна, баба на Иисус по майчина линия. Навярно малко хора са огледали генеалогическото дърво до такава дълбочина, но Анните черпят.
Аннини на 9 декември е денят на Света Анна — майката на Богородица, тоест бабата на Христос по майчина линия. Малцина проследяват родословното дърво на светите семейства до такава дълбочина, но точно на този ден баба Анна получава своя празник, а всички Анни черпят.
Името идва от еврейското Хана и означава „благодат“ или „милост“ — едно от най-меките по значение имена в календара. От корена растат Ани, Анета, Анелия, а близостта до Анна прави и множество производни, които се сещат за празника в началото на декември.
Светицата е Света Анна, съпруга на Йоаким и майка на Дева Мария. Преданието разказва, че двамата дълго остават бездетни и че раждането на Мария идва като отговор на молитвите им — оттам и особеното място на Анна сред покровителите на майките, на бременните и на бездетните двойки, които се обръщат към нея с надежда. Празникът на 9 декември отбелязва самото зачатие на Анна, началото на веригата, която води до Рождеството две седмици по-късно в календара.
Историята на Анна и Йоаким е една от най-човешките в църковното предание — възрастна двойка, дълго без деца, чиято молитва най-после получава отговор в лицето на дъщеря им Мария. Затова Анна е закрилница именно на онези, които чакат дете, и в народната вяра към нея се обръщат бездетните жени с най-съкровената си молба. Празникът на 9 декември отваря веригата, която стъпка по стъпка стига до Рождеството: първо зачатието на Анна, после раждането на Мария, накрая раждането на Христос — три поколения, наредени в календара като матрьошка. Малко имена стоят толкова близо до самото начало на коледната история, без изобщо да са в центъра ѝ.
В кючешкия прочит Аннини е тих, семеен празник, кацнал точно преди коледната шумотевица да завземе декември. Има нещо трогателно в това да честваш баба — фигурата, която в българското семейство често държи цялата конструкция изправена. Ани, Анети и Анелии черпят със спокойствието на хора, чийто празник не се състезава с нищо голямо, а просто топли началото на зимата. Кючекът е за момента, когато семейството се събира без специален повод, освен самото име.
Глория — Ледена кралица е за декемврийския студ, в който пада празникът, и за достойнството, с което зимата се посреща. Малките пантери — Ша ля ля е за по-лекото, ведро настроение на семейната трапеза, събрана около бабиното име. Орк. Кристали — Карам хубава кола е за самочувствието, с което всяка Анна има право да празнува деня си. Взети заедно, трите песни държат тона на Аннини — топъл, семеен и достатъчно ведър, за да разсее ранната декемврийска тъмнина.
Аннини свършва тихо, защото празникът е семеен, а декемврийските вечери — къси и студени. Родословието беше проследено; бабата беше почетена; кючекът изпрати Света Анна през тихия ѝ ден преди коледната лудница.
Пожелания
Името ти значи „благодат“ — най-мекото значение в целия календар, което в България пак не ти спестява нито един ред пред гишето.
Кръстена си на бабата на Христос — три поколения, наредени в календара като матрьошка, а на твоята коледна трапеза пак сядат същите трима, които се търпят от години.
Света Анна е покровителка на онези, които чакат дете — най-дългото българско чакане, ако не броим това за място в държавна ясла.
Празникът ти е кацнал точно преди коледната шумотевица — кратка тиха слава, преди цял декември да те забрави заради по-шумния роднина в яслата.