Аннини на 9 декември е тихият семеен празник преди коледната лудница, а всяка Анка черпи с разрешение на вино и елей. Само с мярка, защото постът още не е свършил.
Аннини на 9 декември изважда всяка Анка на светло точно когато декември започва да мирише на елха и паника. Църковно денят е малък Богородичен празник — в устава минава тихо, с разрешение на вино и елей, което ще рече, че постът за една вечер отваря малка вратичка. В народния календар същата дата се знае и като Зимна света Анна, а всички Анки, Ани и Анети сядат на трапезата, преди празничната треска да ги погълне.
Името Анка е галената, скъсена форма на Анна, която идва от еврейското Хана и означава „благодат“ или „милост“ — едно от най-меките значения в целия календар. От същия корен растат Ана, Ани, Анета, Анелия, а близкото Анче държи умалителното най-нежно от всички. Анка тръгва като гальовно име, но в българските села от началото на миналия век се утвърждава като напълно самостоятелно — едно от най-разпространените женски имена по онова време.
Поводът е света Анна — майката на Богородица и съпруга на праведния Йоаким, тоест бабата на Христос по майчина линия. Преданието разказва, че двамата дълги години нямат деца и понасят обществения укор, докато ангел не им известява, че ще имат рожба — бъдещата Дева Мария. Датата 9 декември стои девет месеца преди Рождество Богородично на 8 септември, тъй че всяка Анка празнува буквално началото на веригата.
В народната вяра Зимна света Анна е покровителка на майчинството, на брака и най-вече на бременните и бездетните жени, които се обръщат към нея с най-съкровената си молба. Образът е ясен: възрастна двойка, дълго без деца, чиято молитва накрая получава отговор — затова към Анна ходят точно онези, които чакат. А чакането в България рядко излиза кратко.
Аннини е тих, семеен празник, кацнал точно преди декемврийската шумотевица да завземе всичко. Има нещо трогателно в това да честваш баба — фигурата, която в българското семейство обикновено държи цялата конструкция изправена, докато всички останали спорят кой ще купи елхата. Анките черпят със спокойствието на хора, чийто празник не се състезава с нищо голямо, а просто топли началото на зимата. Кючекът тук е за момента, в който семейството се събира без специален повод, освен самото име на масата.
Влади Марков — Мамино Анче е за самото име и за нежността, с която семейството произнася умалителното на трапезата. Сашо Роман — Мой ангеле подхваща ангела от преданието и мекия тон на деня, в който една дълга молитва получава отговор. Кали — Медовина е сладката наздравица, с която всяка Анка има право да отбележи името си. Взети заедно, трите държат тона на Аннини — семеен, топъл и достатъчно ведър, за да разсее ранната декемврийска тъмнина.
Аннини свършва тихо, защото празникът е семеен, а декемврийските дни — къси и студени. Родословието беше проследено, бабата беше почетена, а Анка мина през тихия си ден, преди коледната лудница изобщо да е започнала.
Пожелания
Тръгна като галено от Анна, но по селата от миналия век се утвърди като напълно самостоятелно име — дотолкова, че цяло поколение баби и лели минаха под него, без някой изобщо да се сети за оригинала.
Светицата ти пази бездетните и най-тихите им молби — а на трапезата ти сядат точно онези, които още чакат отговор и вече не смеят да го произнесат на глас.
Постът ти отваря вратичка точно за една вечер — вино, елей и нито грам повече, сякаш и празникът върви с талони.
Празнуваш бабата в семейството — жената, чиято кухня работи, докато другите още се чудят кой ще донесе салатата.