Кючек за бране на гъби — гората дава, кючекът взима

Брането на диворастящи гъби е бавно, тихо занимание, изискващо наведена глава, остро око и готовност да ходиш с часове из гората за резултат, който може да е кошница манатарки или нищо. Кючекът е точната противоположност на това търпение, което е може би причината да върви добре за после, не за самото бране.

Брането на гъби е традиционна дейност с реален залог, защото изисква познаване на видовете — разликата между ядлива и отровна гъба понякога е една малка подробност, която непознавачът пропуска с фатални последици. Всяка година в Европа се регистрират стотици хоспитализации от отравяне, най-често с Amanita phalloides, зелената мухоморка, която прилича достатъчно на ядливи видове, за да убива редовно. Гъбарството не прощава самоувереността.

В България се бере манатарка, пачи крак, рижика и сърнела, най-вече в Родопите, Стара планина и Витоша, а есента е основният сезон. Гъбарските пазари в София, на Женски пазар, и в Пловдив предлагат прясно набрани диворастящи гъби за тези, които предпочитат да купят сигурното, вместо да рискуват със самостоятелно бране. Между берача и купувача има цяла икономика на доверие — вярваш, че продавачът знае разликата, която може да не знаеш ти.

Кючекът гледа гъбарството с уважение към знанието, което то изисква. Гората не етикетира стоката си; всичко зависи от окото, паметта и опита на берача, натрупани през години под наставничеството на някого, който вече знае. Това е стар вид умение, предавано лично, не от приложение — и кючекът, който също се учи на място, а не по учебник, разбира тази форма на предаване.

Орк. Козари — Пазари е гъбарският пазар, където брането свършва и продажбата започва. Пазарът е втората половина на гъбарството — там, където кошницата от гората става стока, а знанието на берача се превръща в доверие на купувача. Козари и пазари, гора и сергия, са двата края на една и съща верига.

Орк. Аполон — Бай Иван е човекът, който познава гората и мястото, където растат манатарките, и няма да го каже на никого. Гъбарските места се пазят като семейни тайни, предавани неохотно и само по наследство. Бай Иван има своето място и мълчи за него с достойнство.

Метин тайфа — Зарзават мармалад е напомнянето, че гората дава странни неща, а кухнята после решава какво да ги прави. Дивата гъба е точно такъв странен дар — намерена, не купена, приготвена с внимание и изядена с лекото задоволство на човек, който е взел нещо директно от природата и е оцелял, за да го разкаже.

Гъбарството свършва с кошница, пълна или празна, и с чувството, че си прекарал деня по стар начин, който все повече хора забравят. Кючекът е там за вечерта, когато гъбите се приготвят. Гората даде; кухнята взе; кючекът свири, докато тиганът върши останалото.