Виното зрее бавно. Кючекът не чака.
Между гроздобера и първата чаша минават месеци на търпение, каквото домашният винар има към виното и няма почти към нищо друго — а кючекът е там за нетърпеливите части: брането, газенето, и по-късно пиенето, когато чакането най-после се изплаща.
Домашното вино е стара традиция, жива в Мелник, Пловдивско и Сунгурларе, където лозата не е хоби, а наследство. Разпространените сортове носят имена, които всеки местен произнася с лека гордост — Мавруд, Широка мелнишка лоза, Памид, Червен мискет — всеки със свой характер и свои привърженици, готови да спорят до последната чаша кой е истинският български сорт. Виното се прави в малки количества, пие се от семейството и се подарява на гости, които са длъжни да го похвалят независимо от резултата.
Процесът е ритуал с етапи. Гроздето се бере, мачка се, оставя се да ферментира в дамаджани или бъчви, отлежава — а на всеки етап има подходящ момент за намеса и грешен момент за паника. Домашният винар следи мътната течност със загриженост на родител, мирише я, опитва я преждевременно, обявява я за провал, после за успех, и накрая я налива с думите „не е като лани, но става“ — присъда, която важи за почти всяка реколта.
Кючекът разбира тази смес от труд и гордост. Домашното вино рядко е по-добро от купешкото по обективни критерии, но е несравнимо по един субективен — то е твое, направено с ръцете ти, от лоза, която познаваш. Тази гордост не се купува в магазина и кючекът, който също прави нещо със собствени ръце всяка вечер, я разбира напълно.
Орк. Фанта — Бордо е заглавие за вино, произнесено с гордостта на човек, чието домашно бие френското по презумпция. Бордо е еталонът, който домашният винар споменава на шега и тайно се сравнява с него — уверен, че неговата дамаджана в мазето крие нещо, което французите просто не са опитвали.
Орк. Козари — Пазари е за гроздето, което не идва от собствената лоза и се набавя от пазара с подобаваща придирчивост. Не всеки има лозе, но всеки, който прави вино, има мнение за гроздето — за сорта, за захарта, за това откъде се взима най-доброто, а пазарът е мястото, където това мнение се упражнява.
Алчо — Комшийката е съседката, която идва да опита новата реколта и да обясни как е трябвало да я направиш. Домашното вино привлича съвети както медът привлича мухи — всеки съсед е винар, всеки има рецепта на дядо си, и всеки знае къде точно си сгрешил. Кючекът озвучава тази дегустация с експертно мнение.
Домашното вино свършва в чашите на семейството и гостите, оценено с онази снизходителна обич, която домашното винаги получава. Кючекът е свирил на гроздобера, който го започна, и ще свири на трапезата, която го изпива. Виното е търпение; кючекът е наградата за него.
Пожелания
Нека реколтата тази година да излезе по-добра от лани
Дано дамаджаната в мазето да крие приятна изненада
Нека съседските съвети да пристигнат след, а не преди бутилирането
Дано гостите да го похвалят, и то искрено, поне веднъж