Написваш prompt в Midjourney, натискаш Enter, кючекът свършва припева и вече имаш картина с шест пръста на едната ръка и четири на другата. Изкуство е. Вероятно.
Моделите за AI изображения имат документиран проблем с ръцете — пръстите се размножават, сливат или просто изчезват, защото мрежата учи статистически вероятности, не анатомия. Midjourney и DALL-E са по-добри с небе, пламъци и абстрактни фасади — неща, при които никой не брои. Когато обаче изкараш „жена пие кафе“, получаваш ръка с шест пръста, от които два са на места, невъзможни еволюционно. Между това и профилната снимка в LinkedIn, явно генерирана, но представена като истинска, разликата е само едно натискане на бутон „Use as profile photo“.
Дебатът „дали е изкуство“ е реален и не е решен. Множество дела за нарушение на авторски права текат в момента — художници твърдят, че моделите са тренирани върху работата им без съгласие и без компенсация. Кой притежава изображението е правно неясно в повечето юрисдикции — включително онзи, който е натиснал бутона. Кючекът на Орк. Максим Сен „Автомат“ е тук, защото автоматът прави нещата, за които хората са спорили дали въобще се правят. „пикачу“ на Орк. Grand De Luxe влиза за дискусията за авторските права — Пикачу е замесен точно в такива дела. Рико Бенд „Барби“ и Орк. Тик Так „Кючека България“ затварят сесията: единият е вече анализиран до смърт, другият просто е.
Пожелания
Дано пръстите излязат пет, и то правилно наредени.
Нека prompt-ът ти се окаже по-оригинален от prompt-а на другите сто хиляди души, написали същото.
Дано адвокатите на художниците и адвокатите на компанията се договорят, преди да решиш дали изкуството е твое.
Нека LinkedIn-контактите ти да не забележат, или поне да не коментират.