ChatGPT предаде домашното на перфектен български, който ти не говориш. Учителят го пусна в AI детектор. Детекторът върна „вероятно човешко“. Кючекът беше единственото нещо в тази история, написано без грешки.
Езиковите модели не знаят истината — те знаят кое звучи убедително. Разликата е съществена, но изглежда еднакво на хартия. ChatGPT ще ти напише есе с три цитата от академични статии, някои от които не съществуват. Авторите съществуват, списанията съществуват, самите статии — не непременно. Проверката отнема две минути; предаването без проверка отнема три секунди. Повечето избират трите секунди. Учителят пуска текста в AI детектор — инструмент, доказано даващ фалшиви положителни резултати при реален човешки текст и фалшиви отрицателни при машинен. Тоест: детекторът може да хване теб, когато ти пишеш, и да пропусне модела, когато моделът пише. Всичко в тази система работи еднакво неточно, само в различни посоки.
Кючеците тук са машини, но честни. Орк. Максим Сен „Автомат“ казва го директно — автоматизацията е стигнала и до домашните, а кючекът не се притеснява. Орк. Тик Так „Кючека България“ е за процеса, не за резултата: пускаш, гледаш, пак пускаш. Орк. Чар „Ало“ чука по линията — някой трябва да отговаря. Turbo Pascal „Jon Snow“ носи спомена от времето, когато кодирането беше трудно ръчно занятие, преди всичко да стане генериране.
Пожелания
Дано цитатите в есето съществуват поне в интернет, ако не и в реалността.
Нека детекторът не хване точно твоето — онова, което си писал сам.
Дано учителят прочете есето, преди да го пусне в машината, която преценява дали машина го е написала.
Нека следващият модел поне знае коя река тече край Пловдив.