Този сайт брои до седем: Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн — точно толкова тела влизат в изчислението зад дневния хороскоп и зад ретроградния Меркурий. В класическата система думата „планета“ значи буквално „скитник“ — тяло, което се движи на фона на неподвижните звезди. По това определение Слънцето и Луната също скитат, затова влизат в списъка редом с петте, които и днес наричаме планети. Заедно правят седемте класически планети — не пет и не осем. Скитник е точната дума и за кючека: той обикаля от сватба на сватба, докато другите жанрове си стоят по местата.
Йерархията, по която тези седем управляват дванайсетте знака, е затворена математика. Слънцето взима Лъв, Луната — Рак: по един знак на всяко от двете светила. Останалите пет — Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн — взимат по два. Едно плюс едно плюс пет по две прави точно дванайсет, без остатък. Схемата е записана от Птолемей (II в.), а не измислена от него — елинистическа е, с вавилонски корени. Остава непроменена столетия наред, просто защото друго тяло за разпределяне не е имало.
После телескопът намира още три тела. Уран е открит през 1781 г. от Уилям Хершел. Нептун — през 1846 г. Плутон — през 1930 г. Трите идват, след като списъкът вече е затворен и балансиран до последния знак. Никой не чертае системата наново — новите тела получават по един знак назаем, по асоциация, не по изчисление: Уран, първата планета, открита с телескоп, а не с невъоръжено око — отива при Водолея, знака на новото и нестандартното; Нептун, бог на морето — при водните Риби; Плутон, бог на подземния свят — при Скорпиона, знака с митологически връзки със смъртта. Затова три от дванайсетте страници на този сайт показват владетел „класически“ редом с владетел „модерен“ — а изчислението зад тях, същото, което смята ретрограден Меркурий и дневния хороскоп, не приема нито едно от трите.
От седемте две никога не вървят назад. Първият ред от кода, който проверява дали дадена планета е ретроградна, връща „не“ направо за Слънцето и Луната — не по грешка, а по дефиниция. Ретроградното движение е видимо, не реално. Земята и другата планета обикалят Слънцето с различна скорост, едната задминава другата и от Земята наблюдаваната планета сякаш тръгва назад. Слънцето е центърът на самото сравнение, не участник в него; Луната пък обикаля Земята, не Слънцето — същото сравнение изобщо не важи за нея. Остават точно пет тела, за които въпросът „назад или напред“ изобщо има смисъл. Измерено за 120 години, само те минават през ретрограден период: Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн. Не Уран. Не Нептун. Не Плутон — те просто не са в списъка, с който смята машината.
Затова текстовете за ретроградно движение тук са точно четири — Венера, Марс, Юпитер, Сатурн — плюс Меркурий, за който вече има отделен текст. Пет общо, защото точно толкова остават, извадиш ли двете светила от седемте. Няма да последва текст за ретрограден Уран, ретрограден Нептун или ретрограден Плутон — не защото темата е скучна, а защото на този сайт тези три тела никога не са влизали в изчислението. Списъкът се затвори преди Птолемей. Оттогава не приема нови имена. По-големият телескоп не е покана за влизане.
Дословно
…те са отредили тези [знаци] на най-големите и най-мощните небесни тела, тоест на светилата, за домове: Лъв, който е мъжки — на Слънцето, и Рак, женски — на Луната.
Птолемей, „Тетрабиблос“ I.17 (прев. F. E. Robbins, Loeb 1940)Тя никога не е ретроградна, а винаги директна; когато е бавна в движението си и за 24 часа изминава по-малко от 13 градуса и 10 минути, тогава е равносилна на ретроградна планета.
Уилям Лили, „Christian Astrology“, 1647, с. 80…намирайки го толкова по-голямо от които и да е от тях, заподозрях, че е комета.
Уилям Хершел, „Account of a Comet“, Phil. Trans. 71 (1781), с. 492