Сатурн прекарва повече от една трета от времето обърнат назад. Точно това е скучното в него — по традиция ретроградният Сатурн изпитва структурите: дисциплината, отговорностите, старите договори и правилата, които уж трябва да преразгледаш.
Сатурн е най-бавният от петте — а по-бавната планета означава по-дълъг престой в оптичната измама. Земята го задминава отвътре по своята по-бърза орбита и точно тогава той увисва назад на фона на звездите, за по-дълго от всяка от другите четири.
Измерено за 2026–2066 г.: Сатурн е ретрограден 36,52% от времето — 39 епизода, средно по 136,9 дни, между 133 и 141 дни, или 133,4 дни годишно, почти четири месеца и половина. Трите най-близки: 27 юли – 10 декември 2026 г. (137 дни), 10 август – 24 декември 2027 г. (137 дни), 23 август 2028 г. – 5 януари 2029 г. (136 дни).
36,52% е повече от една трета от целия календар. Прибави Юпитер, Марс и Венера и поне една от четирите планети излиза ретроградна 64,33% от дните в целия 40-годишен прозорец. Дните без нито една ретроградна класическа планета — включително Меркурий — са само 28,62%. Сатурн просто трае — най-дълго от петте, без нужда от драма. Ти не усещаш точния ден, в който тръгва назад. Усещаш само седмиците, в които нищо ново не се случва. Кючекът поне свършва, преди да ти писне.
Дословно
Той остава ретрограден 140 дни
Уилям Лили, „Christian Astrology“, 1647, с. 58