Кючекът не ти обяснява какво означава ритъмът — просто го дава. Лунният календар прави същото с небето: показва фазата, не какво означава тя за теб. Фазата за всеки ден идва от истинското ъглово разстояние между Слънцето и Луната в конкретния момент — не от печатна таблица, преписана веднъж завинаги и повтаряна в кръг всяка година. Дискчето до фазата в календара, светло от едната страна, е начертано по реалната осветена част на Луната за същия ъгъл, с точност до около две десети от процента: процентът до дискчето и формата му казват едно и също число по два различни начина.
Знакът ℞ в лунния календар не е взет назаем отникъде. За всеки ден в прозореца системата сравнява позицията на всяка от седемте класически планети дванайсет часа по-рано с позицията ѝ дванайсет часа по-късно; ако разликата сочи назад вместо напред, денят получава ℞. Никой готов списък с дати не е преписван — периодите излизат направо от това сравнение, ден по ден, върху истинското небе. Кючекът работи по същия принцип: темпото се вдига, когато му дойде времето — не по предварителен план.
Прозорецът гледа 400 дни напред от деня, в който страниците се генерират, плюс няколкото дни назад до първо число на текущия месец — за да не отваря календара по средата на месец. Сатурн, бавен по природа, понякога тръгва назад месеци преди тези 400 дни изобщо да започнат — и тогава календарът не показва измислена дата за началото му, а многоточие. Многоточието казва точно това, което е вярно — по-рано не знаем — вместо да излъже с дата, взета от нищото.
Ретроградният Меркурий, обяснен отделно в наръчника, е само видимо ретроградно движение — оптична перспективна илюзия, родена от разликата в орбиталните скорости — никоя планета реално не спира и не тръгва назад. Същото важи за другите четири. При Венера механизмът е същият като при Меркурий — тя е по-бърза и изпреварва Земята отвътре. При Марс, Юпитер и Сатурн е обратното: те са по-бавни и Земята, обикаляйки по-бързо, ги задминава отвътре. И в петте случая е едно и също — оптична измама, никога буквално обръщане на посоката.
Смятано по същия метод, но за 40-годишния прозорец 2026–2066 г. вместо за 400-те дни на календара: поне една от петте планети е ретроградна в 71,38% от дните; в останалите 28,62% нищо класическо не е ретроградно. Кючекът поне не се преструва на предсказание — свири, каквото свири и толкова. Ретроградна планета обаче се намира почти всеки ден, готова да поеме вината вместо теб.