За разлика от Марс, който изчезва между епизодите си за близо две години, Юпитер се връща предсказуемо — горе-долу веднъж годишно. По традиция ретроградният Юпитер сигнализира за пауза в растежа: преглед на плановете, никакво разширяване и никакво разчитане на внезапен късмет.
На всеки 398,6 дни Земята застига Юпитер отвътре и го задминава — тогава той увисва назад на фона на звездите. Никой не обръща посоката; само ъгълът на наблюдение се мести.
Измерено за 2026–2066 г.: Юпитер е ретрограден 30,64% от времето — 37 епизода, средно по 121 дни, между 118 и 124 дни, или 111,9 дни годишно, близо четири месеца. Цикълът е малко над година, затова трите най-близки прозореца се местят с около месец всяка година: 14 декември 2026 г. – 13 април 2027 г. (121 дни), 13 януари – 13 май 2028 г. (122 дни), 11 февруари – 13 юни 2029 г. (123 дни).
30,64% е леко под една трета от целия календар — твоя включително, защото календарът е само един. Прибави Сатурн, чийто дял е по-голям, и двата заедно покриват 55,95% от дните в 40-годишния прозорец: поне една от двете планети е обърната назад повече от половината живот. Условие, покриващо над половината календар, обяснява самия календар. Не обяснява защо закъсня точно днес — за това има кючек, пуснат на червен светофар.
Дословно
Той е ретрограден около 120 дни
Уилям Лили, „Christian Astrology“, 1647, с. 62