Кръстникът държи чисто нови ножици и китка, топната в мед. Реже четири пъти — отдясно, отляво, отпред, отзад — и оттам нататък отрязаната коса вече не е коса, а инвестиционен план. Кючекът чака трапезата: обредът е кратък, роднините не са.
Нови ножици, китка от ръжени класове, босилек и птиче перо, купичка мед. Обредът, в който кръстникът за пръв път работи с инструмент, а не само присъства и подписва. Топва китката в меда, намазва един кичур и реже — отдясно, отляво, отпред, отзад. Четири пъти на кръст, защото едно рязане очевидно не е достатъчно сериозно за случая. Детето реве с мед в косата и с нова ризка, която вече е за пране, а лелята снима вертикално. Бабата разбира всичко и ръководи процедурата с увереността на институция, която не се нуждае от лиценз, защото никой не е посмял да ѝ поиска такъв.
Казва се стрижба — първото подстригване в живота на един човек, извършено от лице без квалификация и без възражение от негова страна. Свързва се с първата година; при момичетата се прави на 1 или на 3 години, когато кръстницата сплита и първите плитки — разликата по пол е записана без обяснение, както обикновено. Названието стои в етнографската литература поне от студията на А. Стоилов „Стрижба“ (Български преглед, 1903), тоест някой е седнал и го е описал още преди прабаба ти да се роди. Ножиците са чисто нови и по правило трябва да останат за сватбата на детето — инструмент, купен с двайсет години предварителна доставка и прибран в чекмедже, което ще бъде отворено веднъж.
Отрязаната коса не се изхвърля. Разпределя се по функция, като бюджет. Част се зазижда високо в оградата на къщата, за да порасне детето високо на ръст. Друга отива в корените на плодно дърво и на трендафил, за да е плодовито като дървото и красиво като цветето. Понякога влиза в две орехови черупки, мушнати в мравуняк, за да има детето много внуци и правнуци. На едногодишен човек, който още не се държи стабилно на два крака, се възлагат ръст, плодовитост, външен вид и демографски план — и се възлагат задочно, през коса, в чужда ограда. Записаният обред е този. Каквото се снима днес, е един жест от него: ножиците, снимката и коментарът на роднината от Германия, че детето е одрало кожата на някого.
Трапезата после е истинската част и кючекът е нейният протокол. „Майсторе, майсторе“ на Деси е за кръстника, чиято първа и последна фризьорска услуга е извършена върху жив клиент и пред публика. Косата вече е разпределена по три обекта с три различни очаквания — Орк. Кристали го е кръстил „Съдба“ и не е сгрешил. За кичура в корените на дървото свири Руслан, а за ореховите черупки в мравуняка — Сашо Роман; те са най-спокойните участници в целия обред. Джена брои масата: кой какво е донесъл. Кючекът не пита детето нищо. Той свири за възрастните, които току-що са решили съдбата му с ножица.
Пожелания
На този, който ще наследи чекмеджето — успех с обяснението защо в него стоят едни ножици от двайсет години
На кръстника — твърда ръка, права линия и дете, което мърда умерено
Пожелаваме на детето да порасне високо по свои причини, а не заради оградата
Нека медът остане по китката, а не по яката на новата ризка
Дано мравките си свършат работата, а баницата стигне до всички на масата
За семейството — кратък обред, дълга трапеза и никой да не брои на глас