Тялото е взело решение без теб и кючекът е единственото нещо в апартамента, което не го осъжда.
Стомашният вирус е демократичен. Не пита дали имаш среща, дали вчера си ял нещо подозрително, дали е удобен момент. Обявява се в 03:00 с пълна яснота на намерението. Медицинският факт е прост: вирусен гастроентерит, 24-48 часа, самоограничаващ се. Лечението е орална рехидратация — вода на малки глътки, не газирано, не „малко супа“, не антибиотик, защото вирусите не реагират на антибиотици и никой не иска да го обяснява при 38.5. Опасността не е вирусът — опасността е дехидратацията. Тялото се информира от кючека по-честно, отколкото от домашния лекар по телефона.
Диагнозата, която ти поставяш сам, е задължително „хранително натравяне“ — защото хранителното натравяне е нещо, което ти се е случило отвън, докато вирусът означава, че си го хванал от някого в метрото и сега той се предава нататък. Разликата е психологическа, не клинична. Тялото не прави разлика. То просто е взело решение и те е информирало постфактум. Джоджи Бенд — Зараза е правилното заглавие за правилния момент. Галена — Знам диагнозата е за часа, в който най-накрая го приемаш. Орк Верея — Линейка е за случаите, в които го надценяваш. ЕМИЛИАНО — болница е за случаите, в които го подценяваш.
Пожелания
Дано следващите 24 часа да минат по-бързо, отколкото изглежда сега.
Нека водата на малки глътки да е достатъчна — обикновено е.
Дано тоалетната да е свободна, когато трябва, а не когато е удобно.
Нека диагнозата „хранително натравяне“ те успокои, докато вирусът отшумява сам.