Между първото къпане и третия ден в стаята е влизала жена със солница и не е готвела. Обредът е бил за здрава кожа и за това кой в тази къща има право да пипа детето. Днес от него е останало едно шишенце с надпис „с натурална морска сол“. Кючекът върви отдолу, както е вървял и тогава.
Детето е на дни. В стаята влиза жена, която не е майката, посяга към солта и никой не я спира. Соленето на новороденото е точно това — обредно обработване на тялото на бебето със сол, част от обредността на третия ден. Извършва се най-често между първото къпане и настъпването на третия ден след раждането, а в редица локални варианти се измества към седмия, деветия, четиринадесетия или четиридесетия ден. Обхватът е достатъчно широк, за да побере всяко семейно разписание.
Ключът обаче не е в солта, а в ръката. Детето се соли от по-възрастна жена — бабувалата баба, свекървата, майката на невестата — и много рядко от самата майка. Хигиената е била оправданието, не съдържанието. Обредът е акт на предаване, при който жената, родила преди едно поколение, обяснява без думи на жената, родила преди дни, чия е къщата. В Тракия и Мала Азия детето се държи осолено едно денонощие. Двадесет и четири часа. През това време никой не го къпе.
Обичаят е доживял до наши дни в отслабена форма. Социализиращият смисъл е избледнял, свекървата вече рядко влиза със солницата, но на места е съхранена представата, че третирането гарантира здравето на кожата и тялото на детето. Същата логика днес се продава на етикет — „с натурална морска сол“, на рафта до нещо „без парабени“, и се купува от хора, които биха се обадили на социалните служби, ако баба им беше посегнала към кухненската сол. Разликата между обреда и продукта е опаковката и това кой прибира парите.
От целия комплекс на първото къпане днес са останали сребърната монета във водата, разбитото яйце и жълтото цвете, а сипването на светена вода в коритото при всяко къпане до четиридесетия ден е повсеместно и сега. Това е другият обред, по-фотогеничният, този с реквизита. Солта няма как да се разкаже мило и затова не влиза в албума. Кючекът не се притеснява от нея — свирил е на трапези, на които обредът вече е бил свършен в другата стая, и никой не е обявявал резултата.
„Шопска салата“ на Радо Шишарката хваща глаголите: осоляваш, оставяш, чакаш. Рико бенд разтяга едно денонощие, в което нищо не се случва — точно това е обредът. Сашо Роман пее за деня, в който водата е свършила; разписанието не се мести заради това. Джена дава име и презиме на ръката със солницата. А „Знам диагнозата“ на Галена затваря, защото представата за гарантираната кожа е стара и просто е сменила етикета. Кючекът е фонът, който не обещава да излекува нищо.
Пожелания
Нека първото мнение за детето дойде от човек, който го е държал
Пожелаваме на майката първите три дни да минат без консултация от коридора
Здрава кожа на детето и дебела кожа на майката — второто ще ѝ трябва по-често
На бабата — задача, която някой ѝ е дал, преди сама да си я е измислила
Нека поне един човек в стаята знае защо солта отива по кожата, а не в яденето
Обредът трае едно денонощие, свекървата — по-дълго; нека поне солницата се прибере в шкафа