42.195 км. Кючекът е за финалните два, когато краката спрат да работят, но мозъкът не е спрял да брои харесвания под снимката от трасето.
Подготовката трае шест месеца. Диетата, планът по седмици, скъпите маратонки, GPS часовникът. В октомври стигаш до площад „Батенберг“ в 7 сутринта с хиляди души, половината от които носят слушалки и изражение на хора, решили нещо важно за себе си. Никой не е решил нищо — всички просто са платили за регистрацията и е неудобно да не дойдат.
Трасето минава покрай Орлов мост, по бул. „Цар Освободител“, около Народното събрание. Градът изглежда различно в 8 сутринта без коли — почти красив. После идва км 30, където тялото официално решава, че е готово, а теглото на плана-за-6-месеца го кара да продължи. Медалът е от пластмаса. Снимката ще стои в профила поне година.
Най-честата лъжа след Софийския маратон: „тичах маратона“. Проверяваш резултатите — 10 км. Обяснението идва бавно: „ами участвах в събитието“. Кючекът не прави разлика — „Бягайте крачета“ на Луна и „Heroes“ на Орк. Димо бенд поемат и десетте, и четиридесет и двата. Стрелата на Орлин Памуков е за финалните 200 метра, когато решиш, че всъщност можеш да спринтираш пред камерата.
Пожелания
Дано км 30 да изглежда по-малко далеч от км 29.
Нека въглехидратното зареждане предната вечер да е наистина за маратона, а не просто вечеря с паста.
Дано снимката от финала да е по-добра от тази от старта — на финала изражението е по-честно.
Нека медалът да намери място на рафта, а не в чекмеджето до края на годината.