Кючек за цигара на балкона — класическо съчетание

Балконът е сцената. Кючекът е фонограмата. Пушенето е единственият навик, който собственикът му защитава и осъжда едновременно — знаеш, че е вредно, знаеш числата, знаеш какво пише на кутията с едри букви, и въпреки това излизаш пак, защото никотинът не се интересува от статистика, а от график.

Употребата на цигари е ритуал, преоблечен като зависимост, или обратното — зависимост, преоблечена като ритуал. Има цигара сутрин с кафето, цигара след ядене, цигара при стрес, цигара при скука, цигара за компания и цигара, чиято единствена причина е, че предишната е свършила. Всяка от тях се оправдава поотделно, а заедно съставят навик, който пушачът мери не в бройки, а в поводи.

Пушачът е майстор на самозаблудата, изпипана до изкуство. „Тази е последната за днес“ се казва няколко пъти на ден. „От понеделник спирам“ е обещание с подвижна дата, която никога не пристига. „Само социално пуша“ обяснява човек, който излиза сам на балкона в единайсет вечерта. Кючекът е чувал всички тези изречения и не съди нито едно — той също прави едно и също нещо от години и го нарича традиция.

Пушенето и кючекът делят нещо в устройството си — и двата са паузи, издълбани в деня, малки убежища, в които за няколко минути не се върши нищо полезно и точно това е смисълът. Цигарата не е толкова за никотина, колкото за прекъсването; кючекът не е толкова за танца, колкото за паузата от всичко останало. И двата са начин да излезеш от момента, без да напускаш мястото.

Орк. Фантазия — Марихуана е заглавие, което казва повече за жанра, отколкото за навика. Чалгата никога не се е притеснявала да назове пороците директно и в това има честност, която по-приличните жанрове избягват. Песента не проповядва и не осъжда — тя просто констатира, точно както кючекът констатира балкона в единайсет вечерта.

Трио Здравец — Бомбата е цигарата като малка контролирана експлозия по график. Има нещо в ритуала на паленето — щракването, първото дръпване, издишването — което прилича на детонация в миниатюра, повтаряна двайсет пъти на ден с точност, каквато пушачът не влага в почти нищо друго.

АЗИС — хоп е рязкото вдишване, преди денят да си поиска своето. Хоп е звукът на цигарата, изпушена набързо между две задачи, на глътката дим, взета като малък бунт срещу графика, преди графикът да продължи да си взима останалото. Кючекът разбира този малък бунт по-добре от всеки лекар.

Пушенето свършва някога — с решение, с уплаха, с лекар или просто с умора от самото себе си — но рядко тогава, когато пушачът обещава. Кючекът не изнася лекции по темата; той просто свири на балкона заедно с цигарата, търпелив свидетел на един навик, който всеки признава за грешка и малцина изоставят навреме. Балконът, цигарата и кючекът се връщат утре по същото време, по силата на навика, който не пита за разрешение.