Агнето не чака. Агнето задава темпото на целия 6 май.
Гергьовден е официалният военен празник (Денят на армията) на България — армията го чества, медиите го отразяват, кметовете държат речи. Агнето между другото умира в двора в 6 сутринта, за да може семейството да се събере около него в 7 и да се препира три часа кой как трябва да го наложи с чесън и лук. Кючекът пуска по-рано от речите.
Ритуалът е прост в теория. Вземаш агне. Нанизваш го на шиш. Въртиш. На практика — ставаш в 5, карат те да нарязваш чесъна в 5:30 в кухня, в която светлината е студена и миризмата е все още вчерашна ракия. Мъжете от семейството са се разпределили без разговор: един държи шиша, друг поддържа въглените, третият контролира всичко и не прави нищо конкретно. Жените са организирали таратора, салатата, хляба. Разпределението е установено по традиция отпреди конституцията и никой не го оспорва открито.
Братя Кулинови — Шкембето влиза точно тук — не защото е тъжна песен, а защото кючекът разбира вътрешностите. Физически и метафорично. Шкембе, дроб сарма, черен дроб, каурма — чалга и карантия са паралелни вселени с обща философия: нищо не се изхвърля, всичко се преработва, всичко звучи повече, отколкото изглежда.
Шишът се върти около два часа и половина при голямо агне, три часа при грешка в изчислението. Грешката обикновено е в изчислението. Пламъкът е твърде висок или твърде нисък. Въглените са евтини и не горят равномерно. Някой е отишъл да купи още. Детето е паднало близо до огъня и всички са извикали едновременно. Кучето е прекарало целия ден на три метра разстояние с философски поглед и в края е изяло всичко, паднало на земята. Символиката е добра.
Симпатяги — Друсан кебап се пуска след обяд, когато агнето е вече на масата и хората са взели второ. Не е случаен изборът — „друсан“ е точното описание на ситуацията. Кючекът не е декор за трапезата. Той е свидетел. Слушал е тези разговори — кой как е постигнал нещо, кой колко спечелил, кой е взел дете, кой — развод — и продължава да върти 9/8 ритъма така, сякаш нищо от това не е изненада. Защото не е.
Гергьовден е и денят, в който мъжете готвят публично. Важно е. 364 дни в годината кухнята е чужда територия. На 6 май шишът е тяхна компетентност. Има хора, за които Гергьовден е единственото кулинарно усилие за цялата година. Вкусно е. Системата работи.
Галин — Селската баня е третата песен — пуска след 14:00, когато пладнешката жега е здрава и никой не може да стане от масата. „Селска“ е думата — не като обидна, а като точна. Гергьовден е единственият ден, в който асфалтираният град се опитва да бъде село. Взима двора, взима огъня, взима ритуала, взима коливото с жито и захар. Чалгата го е знаела преди всички останали: автентичното не е в туристическия фолклорен ресторант. Автентичното е в двора, с агнето, с въглените, с цялото семейство, с кучето на три метра.
Шишът спира да се върти. Агнето е готово. Следва снимката — задължителна, правена от четирима едновременно от различни ъгли — след нея разпределяне по чиниите, след него наздравица. Наздравицата е за здраве и берекет. Всяка наздравица в България е за здраве и берекет. Никой не знае откъде идва берекетът, но всички искат повече от него. Наздравицата свършва, чашите се удрят, музиката продължава.
Пожелания
Нека шишът се завърти навреме и въглените да не са от грешния магазин
Дано агнето излезе правилно изпечено — разликата между готово и преизпечено е два часа невнимание
Нека наздравицата за здраве донесе поне здравето — берекетът може да изчака следващата
Дано мъжът, дето контролира всичко, е направил поне едно конкретно нещо тази година
Нека кучето остане на своите три метра и само реши да не преминава
Дано семейството се събере защото иска, а не само защото 6 май го изисква