Носиш цветя, облечен си официално, казваш правилните неща. Майката на партньора те оценява по облеклото. Кючекът е за след обяда.
За разлика от всяка друга среща, тази е с предварително договорена оценъчна функция — не е декларирана, но е разбираема от всички страни. Родителите оценяват партньора. Партньорът оценява родителите. Ти оценяваш и двете едновременно и се опитваш да осигуриш контекст, в който оценяванията вървят в благоприятна посока. Протоколната тревожност е обоснована и не е свидетелство за слабост — ситуацията е обективно сложна. Подготовката включва: кратка биография на родителите, ориентировъчен списък с теми, които да се избягват, и предварително договаряне с партньора за минималните очаквания.
В България първата среща на партньора с родителите е по-формална от западноевропейската норма и по-неформална от японската. Обичайно включва домашно приготвена храна — майката готви нещо значимо. Масата е по-голяма от обичайната. Ракията е на масата предварително и не се пита дали ще се пие — пита се само кога да се налее. Бащата задава въпроси, които изглеждат неформални, но имат диагностична цел. „Откъде си?“ и „Какво работиш?“ са двата стандартни въпроса. „Какви са намеренията ти?“ е рядко, но не невъзможно. Яденето от готвеното е невербален сигнал с конкретно значение — оценява се с точността на социометричен инструмент.
Самото гостуване — когато ти идеш при родителите на партньора — е по-натоварено, отколкото изглежда предварително. Правилото „носи нещо“ е неписано и универсално: вино, торта, цветя или комбинация. Размерът и изборът са социален сигнал. Цветята задължително са нечетен брой — четният брой е за траур и пропускането на правилото се забелязва, дори да не се коментира. Тортата е по-безопасна от виното, защото изборът е по-очевидно приятен. Количеството ядено и изпито се наблюдава с умерено внимание.
Орк. Никая с „Баща ми е“ звучи откъм разпитващата страна на масата, а Галена с „Паника“ — откъм разпитваната. „Фалшиви Сълзи“ на Тони Стораро пасва на момента, в който хвалиш ястие, от което не искаш втора порция. Орхан Мурад с „Ах, жени“ чака ракията да тръгне за трети път и някой на масата да реши, че моментът е подходящ за обобщения по темата. Кючекът не влиза в този обяд — чака отвън, докато официалната част свърши. Ако е минала добре, следващото събиране е вече с кючек и без оценъчна функция.
Пожелания
Нечетен брой цветя е правило, а не суеверие — не го игнорирай
Въпросите са два, а слушателите на масата — повече. Подготви кратък отговор
Домашно приготвеното е сигнал за сериозност — яж с апетит и без ограничения
Ракията ще бъде на масата. Умереността е правилният подход
Пожелаваме добра среща, добра храна и добри въпроси