SOFIX се движи. Бавно, предсказуемо, с обем, от който би се засрамил среден петъчен пазар в Момчилград. Кючекът е свирил на по-крупни сделки — и то с по-малко документи.
Българската фондова борса съществува от 1991 г. SOFIX — основният индекс — наброява около 15 сини чипа, чийто дневен оборот понякога не стига десет милиона евро. За сравнение: Франкфуртската борса реализира такъв оборот за минути. Новият БГ инвеститор не знае това, когато купува първата си акция с колкото му е под ръка, и разбира, когато се опита да я продаде в неудобен момент и офертите от другата страна са три.
Брокерската такса на БФБ е фиксирана и процентно по-висока от тази на Revolut или Interactive Brokers. На малка позиция тя може да изяде годишния дивидент и половина. Мечтата за пасивен доход удря тавана на ликвидността и се озовава в ъгъла с надпис „реинвестирай“. Средният български гражданин предпочита апартамент в Люлин пред портфолио на БФБ — не от невежество, а от опит: тухлата не изчезва при спад в обема.
„Кредитен милионер“ на Иван Карачоров - Попа разбира разликата между числото в приложението и парите в джоба. „Супер Бизнес Тарикат“ на Ростислава е точното самочувствие за деня на покупката — преди потвърждението. „Най-добрата фирма“ на Тони Стораро ft DJAMAIKATA — за компанията, чиято акция избра, без да четеш отчетите. „Кеш от кючеци“ на Диаманти Бенд — за когато SOFIX покрие таксата.
Пожелания
Дано SOFIX да порасне поне с толкова, колкото е брокерската такса — плюс малко.
Нека дивидентът да пристигне преди следващото тримесечно извлечение.
Дано ликвидността на пазара да е по-висока от интереса към него в групите.
Нека апартаментът в Люлин да почака — поне до второто тримесечие.