Напипай за магистралата

Тракия — открита две хиляди и тринайсета. Хемус — все още строеж. Кючекът — от десетилетия. Магистралата е мястото, където българският път най-после престава да е приключение и става просто пътуване — прав, широк, предсказуем, с една задача: да те откара далеч бързо и без изненади.

Магистралата е високоскоростен път с разделени посоки и контролиран достъп, с разрешена скорост до сто и четиридесет километра в час по Закона за движението по пътищата. Основните български магистрали носят имена, които всеки шофьор знае — „Тракия“, „Хемус“, „Струма“, „Марица“, „Европа“, „Черно море“ — всяка свързваща части от страната, някои завършени, други вечни строежи. Магистралната мрежа е гръбнакът на пътуването в България, колкото и недовършен да е този гръбнак на места.

Автомагистрала „Тракия“, обозначена като А1, свързва София и Бургас на разстояние около триста и шейсет километра и е открита изцяло през две хиляди и тринайсета година, след десетилетие на поетапно строителство. Тя е основната връзка между столицата и морето — пътят, по който всяко лято текат хиляди коли към плажа. „Хемус“ обаче, която трябва да свърже София с Варна, остава незавършена към две хиляди двайсет и шеста, вечният недовършен проект на българската пътна инфраструктура.

Кючекът на магистралата е за дългия прав път, на който вниманието се разсейва, а часовете се точат. Правата отсечка е монотонна — същият пейзаж, същата лента, същата скорост — и кючекът държи шофьора буден и настроението вдигнато през километрите. Пътуването към морето по магистралата не започва на плажа; то започва в мига, в който колата излезе на Тракия и звукът се вдигне.

Орк. Кристали — Карам хубава кола е гордостта на дългия път, изпъната по правата на магистралата. На магистралата колата показва на какво е способна, а гордостта от возилото е най-осезаема при сто и четиридесет по правата — и Карам хубава кола е химнът на това чувство.

Съби Събев и Борис Любенов — Камьон е духът на камиона, който държи дясната лента от София до морето. Камионите са неизменна част от магистралния пейзаж — бавни, тежки, задължителни — и Камьон отдава заслуженото на тези работни коне на пътя, покрай които всяко лято колите профучават към плажа.

Орк. Здравец — Газ-Спирачка е ритъмът на магистралното каране между камионите и ограниченията. Дори на магистралата не е само газ — има изпреварвания, ограничения, участъци в ремонт — и Газ-Спирачка улавя реалния пулс на дългия път, който рядко е толкова гладък, колкото обещава.

Магистралата свършва при отбивката към дестинацията, обикновено морето, обикновено с облекчение и нетърпение наведнъж. Кючекът е свирил през целите триста и шейсет километра и е бил половината пътуване. Тракия беше открита; Хемус беше строеж; кючекът караше от десетилетия и знаеше пътя. Той държи шофьора буден през монотонните прави и превръща дългия път към морето в половин ваканция, много преди отбивката към плажа да се появи на табелите.