Официалната позиция е, че не вярваш. Неофициалната — в 03:00, докато болничното отделение е затворено, пак прошепваш нещо. Кючекът е бил на достатъчно помени, за да знае разликата между вяра и застраховка.
Баницата на Бъдни вечер не я ядеш, но свещта в болничния параклис я запалваш — сам, бързо, преди да те е видял някой. България е пълна с такива хора. Нито изцяло вярващи, нито изцяло скептици — просто хора, при които кризата активира резервния протокол. Медицинската наука е добра. Но докато чакаш резултата от изследването, и тя не е достатъчна. Баба ти се е молила вместо теб от 40 години — тя е покривала залога, докато ти си имал по-важна работа. Сега се молиш сам и не знаеш думите, само интонацията.
Орхан Мурад — „Мъка“ е за мълчанието в чакалнята. Камелия — „Защо повярвах“ е за момента, в който осъзнаваш, че си вярвал — тихо, без да го казваш на глас. Гергана — „Губя те бавно“ е едно от честните заглавия в поп-фолка: не катастрофа, а процес, и тъкмо затова е по-тежко. Брат Мечо — „Исус Христос е Светлина“ идва от кючека, дето не дели вярващите от застраховащите се — пуска го и единият, и другият, и двамата знаят защо.
Пожелания
Дано изследването да дойде с новини, с които можеш да се наспиш.
Нека баба продължи да се моли — тя го прави по-добре и без да иска обяснения.
Дано лекарят на обхода да е от тези, на които им пука, а не само от тези, на които им е програмата.
Нека свещта в параклиса гори до края, преди да са затворили.