Жени черпи на Бъдни вечер, 24 декември — имен ден, скрит в навечерието на Коледа. Името е галената форма на Евгения, идва от гръцки и значи „благородна“.
Жени черпи на Бъдни вечер, 24 декември — последния постен ден преди Коледа — и с това вмъква имения си ден в самото навечерие на най-голямото семейно събиране в годината. Докато трапезата се пълни с нечетен брой постни ястия, някъде между боба и ошава седи и една Жени, която празнува.
Името е галената, вече самостоятелна форма на Евгения — от гръцкото Ευγενία, от eu- (добро) и genos (род), и значи „благородна“, „от добър род“. Жени е онзи вариант, който се е отделил от дългото си потекло и е тръгнал сам: късо, меко, всекидневно име, което носи в себе си цяло понятие за благородство. От същия корен растат Женя, Жечка, Евгения и мъжкото Евгени.
Зад имения ден стои Света преподобномъченица Евгения Римска от трети век — дъщеря на знатен римлянин, която според преданието се предрешва като мъж, за да влезе в мъжки манастир, единственото място, където може да живее посветена на вярата. Скрила пола си, тя се издига чак до игумен, а тайната ѝ излиза наяве едва когато трябва да докаже невинността си. Жени носи име, което значи „благородна“, и житие, в което благородството е подплатено с дързост.
Има нещо привлекателно в такава покровителка — не кротка мъченица, а находчива жена, преобразила се, за да живее живота, който иска. Жени наследява точно това: име, което значи благородство по род, и разказ, който добавя към него смелост и хитрост. Малко женски имена идват с толкова дързък сюжет в основата си.
В народния календар Бъдни вечер е върхът на постната подготовка. Старият стопанин кади трапезата с тамян, разчупва се обреден хляб, а в питата чакат късметите — за здраве, за път, за пари. В огнището гори бъдникът, голямата цепеница, палена за топлина и за плодородие до сутринта. Всичко е премерено, тихо и тържествено — точно преди веселието да го отмени.
В кючешкия прочит Бъдни вечер с Жените е имен ден, скрит в най-тържествената вечер на годината. Празнува се между постните ястия, с достойнството на име, което значи „благородна“, и с ясното съзнание, че малцина имат повод, който съвпада с най-чаканата вечеря. Има известна дързост в това да черпиш точно тогава — съвсем в стила на светицата, надхитрила цяла епоха. Кючекът чака момента, в който постната тържественост отстъпи на съвсем непостното веселие.
АЗИС и ванко 1 — като тебе втори няма е за достойнството на „благородна“ — за човека, за когото наистина втори няма, скрил имен ден в най-претъпканата вечер. Тони Дачева — Сладка работа е за топлината и сладостта на семейната вечеря, най-важната в годината. Валдес — Жега е за момента, когато постът свърши и веселието поеме нещата в свои ръце. Взети заедно, трите минават през целия ден — от достойнството, през топлината на масата, до жегата след последното постно ястие.
Бъдни вечер с Жените свършва късно, слята с подготовката за Рождество. Питата е разчупена, късметите — раздадени; кючекът изпрати Жени през благородния ѝ ден, скрит в навечерието на Коледа.
Пожелания
Носиш име за „благородна“ от жена, предрешила се като мъж, за да живее живота си — а ти още трябва да обясняваш на масата, че да, имен ден е, точно на Бъдни вечер.
„От добър род“ значи името ти; на Бъдни вечер добрият род се доказва по нечетния брой постни ястия, не по кръщелно.
Черпиш във вечер, в която цяла България празнува друго — благородството ти вдига наздравица на гладно, между боба и ошава, и не се обижда.
Светицата ти години наред е крила пола си, за да я оставят на мира; ти криеш само че наздравицата ти е трета, и пак някой брои.