14 февруари е двоен ден — Свети Валентин среща Трифон Зарезан. Лозарите режат лозите, влюбените разменят рози. Валентините черпят на деня, в който цветарниците вдигат цените двойно.
Четиринайсети февруари е двоен празник, в който две много различни традиции се срещат на една дата — Свети Валентин, денят на влюбените, и Трифон Зарезан, денят на лозаря. Едните разменят рози, другите режат лозови пръчки, а Валентините стоят точно на този весел кръстопът между романтиката и виното.
Името идва от латинското Валентинус и означава „силен“ или „здрав“, от глагола valere — „да съм здрав, да имам сила“. Подобаващо значение за име, което днес се свързва с най-нежния от празниците. От корена растат Вальо, Валя, Валентина.
Светецът е Свети Валентин, раннохристиянски мъченик, когото западната традиция е превърнала в покровител на влюбените. Легендата разказва, че той венчавал тайно млади двойки в противоречие с императорска забрана, оттам и връзката му с любовта — макар историческото ядро да е тънко, а голяма част от романтиката около деня да е по-скоро съвременна и търговска, отколкото църковна. В България празникът пристига сравнително късно и веднага се сблъсква с една много по-стара местна дата.
Защото на същия ден стои Трифон Зарезан — народният празник на лозаря, много по-вкоренен в българската почва от вносения Свети Валентин. Тук е и цялата сол на 14 февруари по български: докато младите разменят рози и сядат по ресторанти, по-възрастните излизат на лозето да режат пръчки и да наливат вино на корена. Двата празника съществуват паралелно, понякога в едно и също семейство, и превръщат датата в малко културно състезание между виното и розата.
За търговията денят е двойно щедър — цветарниците вдигат цените на розите почти двойно, ресторантите въвеждат специални менюта, а по-циничните отбелязват, че любовта на 14 февруари се измерва предимно в касови бележки. Валентин, чието име значи „здрав“, някак стои над цялата тази суматоха с достойнството на човек, кръстен не на розата, а на силата. Малцина Валентиновци се замислят, че носят латинско име за „здрав“, докато плащат тройна цена за букет — иронията минава незабелязано, удавена в целофан и панделки.
В кючешкия прочит 14 февруари с Валентините е ден на сблъсъка между романтиката и лозето. Вальовци, Вали и Валентини черпят на дата, на която цветарите забогатяват, а лозарите режат. Кючекът е за момента, когато и розата, и лозарската пръчка отстъпят на музиката.
Орхан Мурад — На море е за копнежа и романтиката, вписани в деня на влюбените. Глория — Ненаситна е за ненаситната търговска страна на празника, в който всичко поскъпва. Орк. Кристал, Тони Дачева и Мустафа Чаушев — Шарени Бонбони е за пъстротата на деня, разкъсан между рози и лозови пръчки. Взети заедно, трите песни минават през целия 14 февруари — от романтиката, през търговската ненаситност, до пъстрия сблъсък на двата празника.
Четиринайсети февруари с Валентините свършва между изпразнените цветарници и пълните чаши на лозето. Розите поскъпнаха; лозите бяха зарязани; кючекът изпрати Валентин през спорния му ден между любовта и виното.
Пожелания
Името ти иде от латинското valere — „да съм здрав, да имам сила“; носиш едно от най-коравите по смисъл имена в календара и веднъж годишно го обличаш в розово и целофан.
Историческото ядро на светеца ти е толкова тънко, че романтиката около деня е дописана далеч по-късно — празнуваш дата, чиято любовна половина е измислена почти онзи ден.
Носиш вносен празник, паднал точно върху Трифон Зарезан — докато ти купуваш роза, дядо ти реже лоза; едно семейство, две несъвместими наздравици.
Светецът ти венчавал тайно двойки напук на императорска забрана — рискувал живота си за чужда любов; твоят най-голям риск на 14-и е да сбъркаш чие име е на резервацията.