Маринден е 17 юли — Света Марина Антиохийска е мъченица от III в. В крайбрежните райони на България (черноморски градове) празникът е особено почитан. Марините черпят.
Марина е кръстена на морето — от латинското marinus, „морски“ — и празнува в деня, в който морето най-малко помага. Маринден е 17 юли, в сърцевината на лятото, а по крайморска България празникът се пази особено сериозно, което придава на морското име подходяща география и напълно излишно потвърждение, че става горещо.
Името идва от marinus и значи „морски“, „на морето“ — един от малкото български кръщелни с толкова солен корен, че се усеща на вкус. От него растат Мари, Маринка, Маринела. Морето е вписано направо в звученето, независимо дали носителката живее на брега или на третия етаж в Ловеч.
Светицата е света великомъченица Марина Антиохийска от трети век, устояла на изтезания заради вярата си. В българската народна традиция обаче тя има и второ, огнено лице — Огнена Мария, покровителка срещу пожари, змии и лоши стихии. Маринден пък е сред Горещниците, трите най-горещи дни на лятото около Илинден, в които народът е избягвал работа, за да не пламне нещо. Така носителката на морско име получава за празник ден, посветен на това да не изгориш.
Резултатът е кръщелно, което държи морето и огъня едновременно — солена вода в името, пожар в календара. Малко имена уреждат такъв конфликт вътре в себе си, и още по-малко го правят в най-горещия ъгъл на юли, когато и морето е топло колкото чорба и не гаси нищо.
По черноморските градове Маринден тежи повече, защото там морето е и поминък, и опасност, и повод да не се работи в жегата. Марините черпят на брега на стихията, чието име носят, обградени от туристи, дошли за същото море — само че без имен ден и без правото на торта.
В кючешкия прочит Маринден е летен празник с морски и огнен корен наведнъж и никакво намерение да ги приема за метафора. Мари, Маринки и Маринели черпят в юлската жега, а кючекът идва точно когато символиката на стихиите отстъпи на съвсем нестихийното веселие — море, огън и тонколона, подредени по важност обратно на очакваното.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии събира компанията около летния празник, защото щом морето не разхлажда, поне купонът да вдига пара. Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е за достойнството, подобаващо на морското име и на короната, която издържа юлската жега по-леко от всяка друга на брега. Орк. Кристали — Карам хубава кола внася самочувствието на деня, с включен климатик срещу Горещниците. Взети заедно, трите минават през целия Маринден — от компанията, през короната, до кючека, който не признава жега.
Маринден свършва в топла юлска вечер, на брега на стихията, дала името. Морето изми брега; огънят пощади къщите; кючекът изпрати Марините през летния им ден — солена вода и пламък, помирени най-после от студена бира.
Пожелания
Носиш морско име, а празнуваш в Горещниците — трите най-горещи дни на лятото, когато и морето не помага. Морска по документи, изпечена на брега на практика.
Огнена Мария пази от пожари и змии; ти в модерна България пазиш най-много от сметката за климатик през юли, когато и морето е топло като чорба.
Черноморските градове те честват по-шумно от вътрешността — макар че по това време там всичко реве и без имен ден. Празникът ти се дави сред туристи, дошли за същото море, което носиш в името.
Морето, огънят и юлското слънце — три стихии в едно кръщелно. Първите две са символика; третата е тази, която реално ще те довърши на плажа.