Мадлена е смекчената форма на Магдалена — име, зад което стои първата свидетелка на Възкресението. Мадлените черпят на 22 юли, в разгара на лятото, с празник, който е предимно църковен.
Мадлена черпи на 22 юли, в най-горещата отсечка на лятото, с едно от малкото имена, зад които стои червено яйце още преди Великден. Празникът е предимно църковен — литургия в памет на светицата — но за Мадлените денят е и обикновена лятна почерпка под юлското слънце. На този ден мнозина българи вдигат имен ден, повечето без изобщо да подозират през каква библейска биография минава почерпката им.
Самото име е смекчената, западна форма на Магдалена. И двете тръгват от Магдала — рибарско селце на брега на Галилейското езеро, чието име на арамейски значи „кула“. „Магдалена“ буквално значи „тази от Магдала“, тоест името е всъщност географско: родно място, станало кръщелно. По пътя през латинския и френския „Магдалена“ се разтапя в „Мадлена“, изгубила едно „г“ — същата дума, само с една степен по-мека.
Светицата зад името е Света Мария Магдалена — мироносица и една от най-верните ученички на Христос, останала при кръста, когато повечето апостоли се бяха разбягали. Според Евангелието именно тя първа идва на празния гроб в утрото след разпятието и първа среща възкръсналия Господ. Затова Църквата я почита като равноапостолна — вестителка, а не разкаяна грешница, както по-късни западни легенди упорито я представят.
С нейното име се свързва и червеното яйце. По преданието Мария Магдалена поднесла червено яйце с думите „Христос воскресе“ — жестът, от който тръгва целият великденски обичай. Тоест яйцето, което всяка баба тропа по масата на Великден, минава именно през 22 юли — един летен ден, който тихомълком държи авторските права над цялата пролетна церемония.
В кючешкия прочит това е денят, в който евангелската тежест сяда на лятната трапеза и се прави, че не е дошла с толкова багаж. Мадлените черпят в разгара на юли, с достойнството на име, зад което стои първата свидетелка на Възкресението, и с лекотата на човек, който просто иска студена бира. Никой на масата не мисли за Магдала; всички мислят за салатата и дали ракията е достатъчно студена — и точно това прави деня искрен. Кючекът е точно за тази разлика в теглото.
Валдес — Жега е за самото време на празника, за юлската горещина, в която минава всичко. Глория — Ненаситна е за самоуверената именичка, която в своя ден очаква вниманието да дойде само. Ивана — Шампанско и Сълзи е за наздравицата привечер — с мехурчета и с една сълза, колкото да не се забрави тежката биография под лятото. Взети заедно, трите минават през целия ден: от жегата, през самоувереността, до наздравицата, в която веселието и евангелската памет най-сетне пият от една чаша.
Денят на Мадлена свършва в топла юлска вечер, изпратен с наздравица за жената, донесла и червеното яйце, и вестта за празния гроб. Гробът беше празен; яйцето — червено; кючекът преведе Мадлена през летния ѝ ден, най-мекото ехо на едно име, което започва с кула.
Пожелания
Името ти значи „тази от Магдала“ — рибарско селце, чието име е „кула“; цялото ти кръщелно е един адрес, станал по-късно светица.
Носиш име на равноапостолна — жена, пратена да оповести най-голямата новина в историята. Ти на своя ден оповестяваш предимно, че скарата е готова; мащабът е друг, работата е същата — да съобщиш нещо на цялата маса.
Всяка баба тропа червено яйце на Великден заради жена с твоето име — авторските права над цялата церемония се падат на един летен ден, който никой не свързва с яйца.
„Мадлена“ е само „Магдалена“ с едно „г“ по-малко — една буква между модерно и библейско, и никой на плажа не подозира колко близо е минал.