Лида празнува на 20 май заедно със света Лидия — първата жена в Европа, приела християнството. Празникът е църковен и минорен, без народен обичай, така че живее почти изцяло като имен ден.
Лида няма трапеза, няма обреден хляб, няма нищо, което да се готви от предната вечер. На 20 май Църквата чете паметта на света Лидия и с това денят приключва — църковен, минорен светийски празник без установен народен обичай, който живее почти изцяло като имен ден. От онези дни е, за които разбираш, че са дошли, чак когато някой ти звънне. Който носи името, получава няколко обаждания и едно кафе, и толкова.
Самото име е компресия. Лида е умалителната, къса форма на Лидия, разпространена в славянските земи — толкова удобна, че често измества оригинала, докато хората забравят, че зад нея стои цялото име Лидия. А Лидия идва от гръцкото Λυδία и значи просто „от Лидия“ — областта на западния бряг на Мала Азия. Тоест името не носи качество, а адрес: жена оттам.
Първата Лидия в историята дори не се е казвала така. Според Деяния на апостолите тя е търговка на пурпурни платове от град Филипи, а „лидийка“ е било по-скоро откъде е, отколкото кръщелно име. При проповедта на апостол Павел тя първа приема вярата и се покръства заедно с целия си дом, заради което минава за първата християнка в Европа. Така едно географско прозвище се превръща в кръщелно, а после — в българско женско име. Пълната история е на страницата за празника.
Образът, който заслужава да се задържи, е багреният плат. Пурпурът в онзи век е бил най-скъпата боя — вадели са я от морски охлюви на грамове, толкова скъпо, че цветът е бил запазен за императори — и Лидия е държала търговия точно с този лукс, а апостол Павел е отсядал под нейния покрив. Тоест първата покръстена жена в Европа е била жена със свой поминък и свой дом, а не някоя, чакаща да я спасят.
В кючешкия прочит това е денят, в който едно име се извинява, че е дребно. Няма шествие, няма обреден обяд, денят дели календара със свети мъченик Талалей и минава тихо. Лида получава честитки само от хората, които са запомнили, че точно днес е — а те никога не са много. Празник за малцина, кръстени на жена, чието име всъщност значи „не оттук“.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за първите гости, които влизат с „честит имен ден“ и веднага сядат на масата. Кали — Парфюмът е за самата именичка в центъра, наконтена и напарфюмирана, наследница на онзи стар вкус към скъпите неща. Ивана — Шампанско и Сълзи е за края, когато чашите се вдигат за последно и вечерта омеква. И трите заедно разказват един малък имен ден от вратата до последната наздравица — гости, блясък и една сълза в шампанското.
Лида свършва, както започна — тихо, с няколко обаждания и едно последно кафе. Църквата прочете паметта, кючекът вдигна чашата, а името се прибра обратно в късата си форма.
Пожелания
Името ти не значи качество, а адрес — „жената от Лидия“ — единственото име в календара, което по същество е попълнен адрес за кореспонденция.
Първата ти съименница е търгувала с пурпур — боя, вадена от морски охлюви на грамове и запазена за императори; на теб денят оставя едно кафе и няколко обаждания.
Празникът ти дели датата със свети мъченик Талалей и минава толкова тихо, че често си единствената, която със сигурност помни, че днес изобщо е имен ден.
Първата покръстена жена в Европа е имала свой поминък и свой покрив — не е чакала да я спасят, а е дала подслон на онзи, който спасява.