Лазарка носи и името на възкресения светец, и думата за момите, тръгнали с песен от двор на двор. Имен ден на Лазаровден — съботата преди Цветница, с подвижна дата.
Лазарка празнува на Лазаровден — съботата преди Цветница, когато цялото село мирише на топъл хляб и звънти от момински песни. Датата е подвижна, вързана за Великден, така че всяка година Лазарка чака календара да реши кога точно е нейният ден. Обредът обаче не се мести от поколения: моми в празнични носии, обикаляне от къща на къща и дребни пари или яйца в замяна на песента. Празникът стои в края на четиридесетдневния пост, сред поредицата подвижни дни и точно на прага на Страстната седмица.
Името е женската форма на Лазар и тръгва от еврейското Елеазар — „Бог помогна“. Значението приляга на човек, на когото според евангелието се случва най-невъзможната помощ изобщо. От същия корен растат Лазо, Ласка и Лазарина, но Лазарка държи най-прекия допир до самия празник. В народа Лазар е име на здраве и дълголетие, а Лазарка наследява същото пожелание в женски род.
Светецът е Свети Лазар от Витания — приятелят на Христос, когото евангелието описва как умира и го погребват, а на четвъртия ден Христос го вика навън от гроба. Прозвището „четиридневен“ идва точно оттам: четири дни мъртъв, преди да се върне. Затова празникът стои преди Страстната седмица, като предвестник на Възкресението, а Лазарка носи име, минало през гроба и върнато обратно.
Тук името има късмет с второто си лице. „Лазарка“ е и самата дума за момите, които лазаруват — неомъжените девойки, тръгнали с обредна песен от двор на двор. Значи момиче с това име носи и собствения си имен ден, и цялата процесия наведнъж. Стопаните даряват певиците с яйца и пари, а момиче, което е лазарувало веднъж, вече минава за „на възраст за женене“ — обредът я вписва в кръга на зрелите жени, без да я пита особено.
В кючешкия прочит Лазаровден е денят, в който възкресение и плодородие се празнуват в един и същи следобед, без никой да намира това за странно. Обредната песен на лазарките рано или късно отстъпва на съвсем светската музика на трапезата, и точно там влиза кючекът. На този ден дори той звучи по-пролетно — като моминската песен, само че продължена с други средства и малко по-висок звук.
Руслан — Горе на черешата е за напъпилата пролет и зеленината, която лазарките носят в китките си. Орхан Мурад — Ах, жени е за деня, изцяло женски по дух, в който мъжете стоят отстрани и подават яйцата. Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е за момето, което денят прави кралица за няколко часа. Взети заедно, трите минават през целия Лазаровден — от напъпилия клон, през ятото моми, до короната, която всяка лазарка носи за един ден.
Лазарка празнува, докато песента обикаля селото, а после трапезата поема нататък. Мъртвият се върна на четвъртия ден, момите изпяха плодородието, а името остана да носи и двете, без да се оплаква.
Пожелания
Кръстена си два пъти в едно име — веднъж на светеца, върнат от гроба, и веднъж на самите лазарки, тръгнали с песен по дворовете. Рядко име носи и покойник, и хор наведнъж.
„Бог помогна“ — така се превежда името ти; в случая на Лазар помощта дойде чак на четвъртия ден, което у нас минава за бърза реакция.
Лазаруваш веднъж и обичаят автоматично те вписва в графата „за женене“ — най-старият български регистър, който те повишава в зряла жена без твое заявление.
На една и съща трапеза стоят възкресение и плодородие — човек, върнат от гроба, и песни за нов живот, а всички около масата приемат съчетанието за най-нормалното на света.