Катериновден е 25 ноември. Света Екатерина е спорила с езически философи в Александрия и ги убедила — след което е наредено да я екзекутират. Катките и катерините черпят.
Катериновден на 25 ноември е денят на Света Екатерина Александрийска — може би най-интелектуалната светица в календара, учена девойка, надвила в спор петдесет езически философи, преди да плати за победата си с живота. Катките и Катерините черпят в късната есен, под знака на един много рядък за светийските жития образ: жена, победила с ум.
Името идва от гръцкото Айкатерини и вероятно води началото си от katharos — „чиста“. От корена растат Катя, Кате, Катерина, Каталина, а умалителните Катка и Катя са сред най-топлите в българския именник.
Светицата е Света великомъченица Екатерина Александрийска — според преданието знатна и високо образована девойка от Александрия, която императорът извиква да я вразуми чрез петдесет от най-добрите езически философи. Вместо да отстъпи, Екатерина ги надвива в спор и ги обръща към християнството — при което разгневеният император нарежда първо да бъде измъчена на назъбено колело, а после и обезглавена. Оттам идва и „катерининото колело“ — символ, влязъл дори в имената на фойерверки. Екатерина е покровителка на учените, на студентите и на всеки, който залага на ума си срещу силата.
Има нещо трайно привлекателно в светица, чието оръжие е било аргументът, а не търпението. В свят на мъченици, които побеждават чрез страдание, Екатерина побеждава чрез мислене — надговаря опонентите си, преди да я убият, задето е била права. За едно женско име това е рядко наследство: не кротост, а интелект, вписан в самата биография на светицата.
В народния календар Катериновден е сред есенните женски празници и на места се свързва с предпазни обреди за здраве. Но истинската тежест на деня идва от самата светица — учената мъченица, чийто ум я е направил и славна, и обречена. Катерините носят име с остър ръб под меката си форма.
На места по света Екатерина е и покровителка на университетите, а денят ѝ някога е бил студентски празник — подобаващо за светица, чието оръжие е бил разумът, а не търпението. В България този учен пласт е по-слаб, но остротата на образа остава: жена, надговорила петдесет философи, преди силата да надделее над думите ѝ.
В кючешкия прочит Катериновден е денят на умната победа, честван в късната есен. Катки, Катета и Катерини черпят с достойнството на име, зад което стои жена, надговорила петдесет философи. Кючекът е за момента, когато интелектуалната тежест отстъпи на съвсем неинтелектуалното веселие.
Кати — Най ми е добре е за самочувствието, подобаващо на име с толкова силна светица. Кондьо — Show да става е за зрелищната страна на празника в сивата есен. Тони Дачева и орк. Кристал — Жица, жица е за живата, шумна енергия на трапезата. Взети заедно, трите песни минават през целия Катериновден — от самочувствието, през зрелището, до шумната наздравица за най-учената светица.
Катериновден свършва в късна есенна вечер, изпратен с наздравица за жената, победила с ум. Философите бяха надговорени; колелото се завъртя в историята; кючекът изпрати Света Екатерина през есенния ѝ ден на разум и мъченичество.
Пожелания
Кръстена на жена, надговорила петдесет философи — след което я убили, задето е била права; в България това още се брои за кариерен риск.
Мъчели са я на назъбено колело — днес същото се върти по небето като фойерверк на нейно име, единствената светица, чието мъчение продават по будки срещу Нова година.
Покровителка на студентите и на всеки, заложил на ума си срещу силата — а ти отбелязваш деня ѝ, като заложиш на третата ракия.
Вероятно значи „чиста“ — качество, което до полунощ на Катериновден обикновено остава само в етимологията.