Андреевден е 30 ноември — в народния календар известен и като „Мечкинден“. На разсъмване се вари жито и боб, а първата лъжица отива „за мечката“. Апостол Андрей е проповядвал по черноморския бряг.
Андреевден на 30 ноември е известен в народния календар и като Мечкинден — един от онези празници, в които християнският светец и старото поверие живеят рамо до рамо, без да си пречат. От този ден нататък денят започва да расте, макар и с по просено зърно на денонощие, както казва поговорката.
Името идва от гръцкото Андреас и означава „мъжествен“, от aner и andros — „мъж“. Едно от най-праволинейно мъжките имена в календара. От корена растат Анди, Андрея, Андриана.
Светецът е Свети Андрей Първозвани — първият, повикан от Христос апостол, който по преданието проповядва по бреговете на Черно море и затова има особена връзка с нашите земи. Разпнат на кръст във формата на буквата Х, той е покровител на Шотландия, Русия и Гърция едновременно — рядко международно портфолио за един светец.
Но в българското село на 30 ноември властва мечката. На разсъмване се вари жито, царевица и боб, а първата лъжица от врящото се хвърля навън — „за мечката“, за да не напада добитъка през зимата. Набъбването на зърното е магия за растеж: както се пълни житото, така да расте и денят, и берекетът. Момите пък гадаят за женитба, слагайки зърна под възглавницата, за да сънуват бъдещия си мъж. Мечкинден е празник на прага между есента и зимата, натоварен с дребни, но упорити ритуали.
Нощта срещу Андреевден има и своя момински пласт: неомъжените момичета извършват дребни гадания за женитба — броят колове в оградата, слагат зърна под възглавницата, ослушват се от коя посока лае куче, защото оттам щял да дойде избраникът. Наред с това денят е календарна повратна точка — от Андрей нататък светлата част започва бавно да расте, ден след ден, „колкото просено зърно“, както казва поговорката. Че апостолът е покровител на Шотландия, Русия и Гърция едновременно, малко българи се сещат; за селото по-важна е мечката и наедряващото на котлона жито. Свещеното и суеверното тук делят една трапеза без никакво напрежение.
В кючешкия прочит Андреевден е денят, в който човек дели вниманието си между апостол и мечка — и мечката често печели. Анди, Андреи и Андриани черпят на прага на зимата, когато денят вече е тръгнал нагоре, макар и незабележимо. Кючекът е за момента, когато житото е сварено, лъжицата е хвърлена, а трапезата поема към веселата си част.
Братя Кулинови — Боц маане е за игривата, малко дива енергия на Мечкиндена. Сашо Роман — Царят на нощта е за дългата ноемврийска нощ, една от най-дългите тъкмо преди денят да започне да расте. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за жаждата, утолявана след обредното жито, когато празникът мине към чашата. Взети заедно, трите песни минават през целия Андреевден — от дивата му обредна сърцевина, през дългата нощ, до наздравицата, с която зимата се посреща.
Андреевден свършва в дълга нощ на прага на зимата. Житото беше сварено; мечката беше нахранена; кючекът изпрати апостол Андрей през граничната му вечер между есента и студа.
Пожелания
Името ти значи „мъжествен“, праволинейно мъжко — а на твоя ден първата лъжица от врящото жито се хвърля навън за мечката. Мъжеството ти дели трапеза със стръвница.
Апостол Андрей е покровител на Шотландия, Русия и Гърция едновременно — рядко международно портфолио, каквото ти няма да събереш дори с три поредни гурбета.
В нощта срещу твоя ден момите гадаят за женитба по кучешки лай — от която посока залае, оттам идел мъжът. По-надежден алгоритъм от повечето дейтинг приложения.
От Андреевден денят започва да расте — „колкото просено зърно“ на денонощие. Горе-долу със същата скорост расте и заплатата ти.