Хвърляне на салфетки — кючек за жеста, който си купил на бара

Пакетът се разкъсва отгоре, ръката се вдига, бялото пада. Част от него стига до певицата, част — до чашата на съседа, останалото поема човекът с метлата, който не е бил питан. Жестът трае колкото едно вдигане на ръка и се повтаря, докато пакетът свърши; после се купува следващ. Това е целият обред. Няма формула, няма ред, няма кой да го води — има само въздух и бяло.

Обичая го обявяват за вносен, и то с учудващо кратка биография. Гръцките заведения с бузуки трошат чинии от средата на XX век — не от древността, а от нощния живот. По време на военната хунта чупенето е забранено със закон, защото мащабът е станал неудобен: по сметки на гръцката преса в Атина се трошат към двеста хиляди чинии за една година. Двеста хиляди чинии годишно стигат, за да накарат една военна диктатура да законодателства срещу порцелан. Забраненото е заменено с цветя към сцената. Салфетките се появяват после, но кой ги е сложил пръв, никой не си е записал. Етнографско описание на българската версия няма. Има журналистика, има мнения, и толкова.

Механиката отдолу е стара и балканска. На турските сватби гостите хвърлят банкноти върху главите на танцуващите, а музикантите ги събират след това като свой бакшиш — точната форма, от която салфетката е обезпаричената версия. Салфетката не плаща нищо. Парите вървят отделно и по разказите на самите изпълнителки често надхвърлят хонорара за два-три часа пеене на частен празник. Ивана — Ах, тези пари е записана от онази страна на сделката, върху която се сипе.

Единствената публична сметка по темата е една касова бележка от варненски бар, разнесена в социалните мрежи през декември 2014 г. и никога потвърдена — наемателят отказа коментар, а част от коментиращите я обявиха за фалшива. В нея стоят 113 пакета салфетки и струват повече от всичко останало на масата, включително уискито. НАП пък е категорична, че бакшишът, който минава през работодателя, е облагаем доход с осигуровки. Този, който минава през въздуха, не е стигал до становище. Преслава — За пари задава въпроса, който в залата не се задава, докато има какво да се хвърля.

Единственият публичен глас на изпълнител по темата е на Софи Маринова, и оплакването ѝ не е морално, а физическо: не обича клубовете и салфетките, макар хората да се забавляват с тях. Не простотията ѝ пречи. Звучи като човек, който е дишал мъхчета цяла вечер. Това е по-точната критика от всичко написано по въпроса.

Тони Стораро — Дай пари го изговаря на глас, без нито едно извинение, и не му трябва салфетка, за да го каже. Милионерски кючек на Алекс Топлото, Ибро София и орк. Универсум пък е за масата, която е решила да се вижда от вратата. Метящият е единственият в залата, който на сутринта държи и салфетките, и метлата, и никаква част от сметката.