Напипай за Хисаря

„Камилите“ стоят от римско време. Изворите текат. Ти — чакаш масажа. Хисаря е град, устроен около бавенето — минералната вода не бърза, процедурите имат разписание, а гостът се научава да мери времето в масажи и вани вместо в часове.

Хисаря е балнеоложки град в Пловдивска област, известен с двадесет и два минерални извора с температура между тридесет и седем и петдесет и два градуса. Тези води не са модерно откритие — използвани са още от римско време, когато градът е носел името Августа Диоклецианополис и е бил значим център на империята. Римляните са знаели за лечебната сила на изворите и са построили около тях град, чиито следи все още стоят.

Запазените антични римски стени и порти правят Хисаря нещо повече от спа курорт. Сред тях е и прочутата порта „Камилите“, наречена така заради формата си — двойка каменни блокове, наподобяващи легнали камили, оцелели от римско време. Минералните води се препоръчват за бъбречни и стомашно-чревни заболявания и се бутилират под марки като „Хисар“, а курортът привлича смес от лекуващи се пациенти и почиващи, търсещи спа комфорт с историческа декорация.

Кючекът в Хисаря е за паузите между процедурите. Спа културата тук е сериозна и бавна — вани, масажи, минерална вода на глътки — а кючекът е нейната противоположност, което го прави идеален за момента, в който гостът се измъкне от лечебната тишина и си спомни, че почивката може да е и весела. Между два масажа има място за едно парче.

Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е жаждата, която в Хисаря се утолява от извора, не от кръчмаря — поне на теория. Градът предлага минерална вода на всеки ъгъл, но не всеки гост идва само за нея, и Жаден съм кръчмарю намеква за по-традиционния начин за утоляване на жаждата, който спа режимът се опитва да измести.

Рико Бенд — Gipsy Camp е енергията на курорта между две процедури в спа центъра. Хисаря не е трескаво място, но има своите весели вечери, а Gipsy Camp носи точния ритъм за момента, в който лечебният режим отстъпва на почивката в по-широкия смисъл.

Наско Ментата — Елена Елена е парчето, което дори римските стени на „Камилите“ вероятно са чували. В град, където чалгата звучи от заведенията между античните порти, Елена Елена се промъква навсякъде, вградена в българското ухо толкова здраво, че никаква историческа декорация не я спира.

Хисаря свършва там, където изворите намаляват и градът се стопява в пловдивската равнина. Кючекът е свирил на спа вечерите между римските стени и знае, че тук почивката е двойна — за тялото от водата, за настроението от музиката. „Камилите“ издържат от античността; изворите текат още по-отдавна; кючекът се задоволява с една хубава вечер. Той чака между лечебната тишина и следващата процедура, готов да напомни, че почивката може да е и весела, а не само полезна за бъбреците.